Красивите и трудни мигове на кърменето!

Знаете ли дълго време се опитвах да напиша своята лична история по тази тема, но все не успявах да намеря точните думи и вдъхновение. Нужно е било моето малко съкровище да посуче и да заспи спокойно, за да дойдат словата, които търсех. Дъщеря ми се казва Дара и е на 7 месеца. Тя е нашето първо дете и поради тази причина за мен като майка всичко е ново и неповторимо. Дари се роди по-рано от очакваното и да си призная бях неподготвена за това, което ми предстои. Но всичко, което се случваше между нас ставаше някак спонтанно и неподправено. Не страдах от излишни притеснения и Дари въпреки, че беше малко бебче се справяше чудесно с предизвикателството да суче. Понеже беше по-малка вероятно по тази причина тя сучеше някак нежно и внимателно, нямаше тази сила като на по-големите от нея бебета и зърната ми не се разраниха. Първите 3 дни в болницата я дохранвах с адаптирано мляко, но на 3-тия ден след непрекъснато стимулиране от моя страна кърмата ми потече и бях толкова щастлива, че ще мога да кърмя детето си. От тогава минаха 7 месеца през които имаше и някои не леки моменти, особено в периода на коликите тя се превиваше, плачеше неистово и прекъсваше кърменето по няколко пъти, но аз не се отказах. Смея да заявя, че моментите в които гушвах моята малка перличка и тя засукваше, държейки ме за ръката са най-милите моменти в живота ми. В първите дни след раждането, въпреки изтощението и стреса именно кърменето ми помогна да се стабилизирам и успокоя. Всеки път, докато Дари сучеше аз се унасях и това много ме успокояваше. Тези мигове на близост, докато кърмиш детето си са неповторими- мисля си, че това е причината Дари да е едно жизнерадостно и спокойно дете. От няколко седмици венците и са подути и се мъчат да и излязат първите зъбки, което е свързано с нервност, безсъние и жален плач и отново онова, което ни дава спокойствие и на 2-те е моята гръд. В момента, в който засуче се успокоява и заспива.

Въпреки, че все още кърмя дъщеря си искам да споделя и за колебанията през които преминах преди известно време. Когато родих Дари си мислех, че ще отслабна много бързо, защото винаги съм била слаба. Когато забременях качих 15 кг.,тогава това не ми се струваше проблем, защото го приемах като един нормален процес, но с времето носталгията по стройния ми силует се засилваше. Не е лъжа и това, че се чувствах подтисната и в лека депресия от излишното тегло, но въпреки колебанията си знаех кое е правилно. Ако бях решила да давам адаптирано мляко, вместо кърма, за да се възстановя по-бързо никога нямаше да имам тази хармонична връзка с нашата дъщеря, а заради това си струва човек да има търпение. Красотата е нещо преходно, но когато даваш любов се надяваш да е за цял живот! Не искам и нямам право да съдя онези от вас, които не желаят да кърмят било по медицински или лични причини, но ако се колебаете - Опитайте - ще откриете, че си струва и ще знаете, че сте дали най-доброто от себе си!

Има време за всичко, затова аз избрах да не прекъсвам връзката, която създадохме заедно с моята прекрасна Дари. Желая здраве, щастие и любов на всички вас и вяра, че ще направите най-добрия избор за вашето дете!!!

             Искрено ваша: Мама Милена