Размисли за Сътворението

   Поглеждам през прозореца, през който се процеждаха първите утринни лъчи: слънцето гальовно обсипваше тревите с ласките си; две птички се гонеха в клоните на цъфналата вишна, а няколко облачета се усмихваха от небето. Рано е. Навън още няма хора. Тази природна картина ме кара да се замисля как ли е изглеждал светът преди Бог да създаде човека. Човекът, който вярва и се оповава на Създателя си, но погазва законите на природата (Сътворението); човекът, който през цялото си земно съществуване се огражда с материя и преходност, а накрая отлита като прашинката, която цял живот е подминавал; човекът, който е съвършен само в представите си; човекът, който днес почита Великден; човекът, заради когото възкръсна Синът Божий. Светът преди човека ли? Можем да помечтаем: девствен; слънчев; ухаещ на младост... И "Бог създаде човека по свой образ и подобие"... Но човекът позна изкушението и греха и животът му се изпълни с болка и страдание. Но Бог не се отдръпна от човека. Създателят пренесе в жертва сина си Исус Христос, за да изкупи греховете на човеците. Исус не е просто жертвеният агнец за човешките недостатъци, той е личността, победила тленното и болката и възкресила духа. Той е примерът за смирение и духовност, който ни дава Сътворението. Защото Бог не предотвратява болката и нещастието. Той ни помага да ги преодолеем чрез надеждата и вярата в Сътворението Господне. Вярата е опованието на човека, който живее според законите на природата, която е връзката и баланса между нас, човеците и Твореца.

Великден е! Нека дадем частица от себе си на природата (дори една усмивка), защото цял живот черпим от нея, а каква е отплатата ни?...