"Красивите и трудни мигове на кърменето!"

От това,което четох до тук,моята история не завършва с хубавия край да мога да кърмя.

След като родих Мартина,в родилния дом тя въобще не реши да засуче.Въртеше главичката си на ляво и дясно,плачеше много,но така и не искаше да засуче.Плачеше тя,плачех и аз заедно с нея.Първоначално си мислех,че нямам кърма и за това не иска да засуче.В следващите няколко дни започнаха да я дохранват с адаптирано мляко.Тогава на помощ ми дойде ел.помпа,с която стимулирах кърмата си.Изведнъж гърдите ми се напълниха с кърма,но детето категорично отказваше да засуче.

Отделен е въпроса,че в родилното отделение не се намери никой,който да обесни как се държи бебето за да може една майка да го нахрани.Няма да забравя как ми го дадоха още първия път за хранене през едно прозорче без някой да ми обесни какво трябва да правя аз в него момент.Мартина ми я дадоха 5 часа след раждането.

Много се притесних,но въпреки това в къщи реших да пробвам да се кърмим.Като дойдеше време за хранене изпадах в паника - тя се кривеше,плачеше.От друга страна се мъчех да напъхам гърдата си в устата й,но ефект нямаше.И мен ме посъветваха да пробвам да я държа гладна.Един ден я държах така,но бебка излезе по-ината от мен.На мен ми се късаше сърцето като я гледам,че е гладна,а не иска да засуче.

От всичките ми опити да сме се кърмили най-много 5 дни.

В резултат на това получих запушване на каналите.Стигна се до температура от 39 градуса,а след това и няколко дневно лечение с антибиотик.Плачех от болка и мъка.

След всичко,което изживях започнах да храня Мартина с адаптирано мляко.

Сега като се замислям над нещата стигам до 2 извода:

1.Бременните жени трябва да четат много за кърменето преди да родят и да са наясно с нещата,защото аз от суеверие може би не смеех да чета нищо предварително.Дължа го на това,че имах една неуспешна бременност и ме беше страх.

2.Бъдете много настоятелно и много инатливи.

Признавам си,че аз не бях такава,защото предпочитах детето ми да е нахранено от колкото да бъде гладно.