Красивите и трудни мигове на кърменето

Да кърмя беше едно трудно изпитание за мен, но по-късно се превърна във вълнуващо преживяване. Моето мъниче се появи на този свят на 29.09.2007 г., а аз започнах да го кърмя на следващия ден .... и се започнаха мъките. Беше ми много трудно тъй като още от самото начало имах много кърма, а малкото човече не можеше да ме изсуква. Налагаше се да се доизцеждам, но никога не успявах напълно. Имах толкова много кърма, че като започнех да кърмя от едната гърда, другата започваше сама да пръска и да тече. Пробвах по какви ли не начини да се изцеждам - с няколко вида помпички, на ръка, с топли и студени компреси - но то имаше все повече и повече. Когато приключехме с кърменето започвах да се изцеждам и докато свърша идваше време за следващото хранене. Стигна се до там че ми се разраниха зърната до кръв, дори и до гной и получих запушване на канали на едната гърда . Така ме болеше, че когато бебето престанеше да плаче и започнеше да яде аз започвах да плача от болка. Мажех се с какви ли не мехлеми, правех си промивки с отвара от различни билки, но нищо не помагаше. Отидох при хирург, който ми изписа хапчета за спиране на кърмата и ми каза, че ако не спра да кърмя ще се наложи да ме цепят. Когато чух това се разплаках и излязох от кабинета на лекаря ужасно разтроена. Въпреки че ме болеше страшно много аз не исках да прекратявам кърменето. Постоянно пред очите ми се появяваше личицето на мъничето и отворената му устичка, която търси да яде. Отидох след това при гинеколога си и той ми каза, че не е необходимо да спирам да кърмя, но ми изписа антибиотик, който трябваше да пия, заради възпалението. Много се страхувах да не навредя на бебето, но слава богу не се случи нищо. В същото време бях и студентка в Свищов и ми се налагаше да ходя на изпити и се страхувах да не се отбие, тъй като пропускахме 2-3 хранения, но това не се случи. Бебчо пак ме търсеше и чакаше мама да го нахрани като се върне. Това ме караше да се чувствам специална и единствена, тъй като можех да дам на това малко създание нещо, което никой друг не можеше да му даде. Всичко това ми даваше сили да се преборя с болката и трудностите и да продължа напред. Постепенно всичко се оправи и кърменето се превърна в удоволствие за мен и за моето дете. Когато стана малко по-голям сутрин той ми дърпаше пижамата и викаше "ам-ам". Кърмих го до 7 месеца и половина. Сега е на 10 месеца и расте здраво и жизнено дете, което си хапва всичко с удоволствие. Затова искам да пожелая на всички бъдещи майки успех в този красив и едновременно с това труден момент от живота на една жена и да не се отказват при първата срещната трудност!