Красивите и трудни мигове на кърменето

Никога не съм си и помисляла да храня малкото си ангелче по друг начин освен със собствената си кърма.Въпреки всичко,докато бях бременна, изчетох сумати статии и книги със съвети кой начин на хранене е най-добър за бебето и тъй като на всякъде се казваше,4е по-добро от майчината кърма няма,4е така бебето расте по-здраво и се развива по-добре,решението ми да кърмя стана непоклатимо.За това,когато два дена след раждането все още нямах и капка мляко силно се притесних и изпаднах в така наречената следродилна депресия(трябва да подчертая, че раждах секцио, а в този случай е нормално кърмата да поте4е по-късно).Въпреки 4е нямах кърма,ми носеха малката Ивет на всеки 3 4аса, за да су4е и да стимулира по-бързо потичнаето на млякото,но тъй като тя беше гладна,а аз нямаше какво да й предложа,малкото ми бебче се късаше от рев,а аз покрай нея-два пъти повече.Тогава съвсем случайно от комплекта за помпа за кърма(мъжа ми ми го беше донесъл същия ден в болницата)ми попадна една малка книжка "Инруструкции за кърмене",където много подробно бяха описани различни пози за кърмене,коя е най-подходяща за жени с малки или големи гърди,но преди вси4ко се споменаваше, 4е е нужно спокойствие и 4е кърмата рано или късно ще поте4е.В момента, в който я прочетох малко се обнадеждих.Естествено не стана чудо и млякото не поте4е веднага след като затворих книжката.Истинското чудо стана на третия ден след раждането,когато една от акушерките в болницата ме стисна за зърното така силно,4е поислих,4е ще го откъсне.Но когато, няколко часа по-късно потекоха първите капки мляко, не можех да повярвам на очите си.Едва ли сам била по-щастлива в онзи момент.На петия ден се прибрахме в къщи,а аз бях напъно спокойна,4е имам кърма и детето ми няма да гладува,нито пък ще го тъпча с изкуствено мляко.Спокойствието ми, оба4е ,бързо се изпари след като ме сполетя ужаса на разранените зърна.Всеки път,когато малката захапеше зърното,имах чувството,4е ме разрязват с нож4ета за бръснене-болката беше убийствена.Но бях твърдо решена да предложа най-доброто на детето си, за това си казах, 4е ще се справя и с това.Та нали бях издържала цяла операция-нямаше да позволя на тази 'по-малка' болка да ме пречупи.Купх си силиконови зърна,с които ако болката не из4езна, то поне се притъпи зна4ително.И то4но когато си помислих, 4е няма какво пове4е да ми се слу4и се появи най-големият проблем-запушиха ми се каналите, а от там вдигнах 39 градуса температура,която не можах да сваля 3 дена.Чувстах се като парцал,не можех да мръдна, а какво остана да се грижа за малкото си слънчице.Тук е момента да благодаря на съпруга ми и майка ми,без чиято помощ никога нямаше да се справя.През цялото време докато аз бях на легло, те се грижеха за вси4ко, като само ми носеха Ивет,за да я храня(дори и тогава не спрях да я кърмя.просто един 4ас преди хранене пиех по един парацетамол, за да сваля малко температурата).С 2 инжекции и 5 дена на антибиотици, проблема с гърдите ми беше решен.От тогава(да 4укна на дърво, както се казва)нямам никакви затруднения и ве4е трети месец кърмя без проблем.Зърната ми загрубяха и ве4е не изпитвам никаква болка.Сега и за двете ни кърменето е единствено удоволствие.
В името на детето си преминах през много трудни моменти,но в нито един от тях не се отказах от намерението си да кърмя.Щастлива съм за избора, който направих,защото вярвам,4е по този начин осигурявам на малкото си щастие здравосло и пълноценно израстване.А моментите, които прекарваме заедно, докато се храним са незаменими.Какво получавам аз ли-моята награда е при всяко хранене:доволна и сита усмивчица на лъчезарното й личице.