Красивите и трудни мигове на кърменето

Здравейте и от нас Пети ,Васи и мама Краси, а това което следва е нашата история за онова вълшебно чудо на което е способна само мама. Родих Васи току що навършила 23 ,почти на шега както се казва -не разбрах как бързо мина всичко и аз уж заредена с множество информация и самочувствие на знаеща просто бях стъписана,а в хилядите изчетени списания бе толкова лесн-блажено спящо бебе на скута на мама .Химера за нас.Равносметката бе едно не спиращо да крещи бебе ,една паникьосана мама и милиони въпроси -дали го държа правилно ,дали му стига млякото ,дали захапва правилно зърната ,а часа ,май пресрочихме 15 минути , а и не са минали 3 часа. /даже и сега ме заболя главата като си спомних / Една до болка позната за повечето мами картина , а уреда за изтезание помпата бе изместила всички други неща в моя живот и бяхме неразделни . Налице имахме бебе със свое виждане върху нещата ,над което трепереха и даваха съвети баби ,лели, дядовци и т. н. рода ,което се оказа най- големия тарикат от всички и реши ,че кърма ще пие,но от шише и така 5 дълги кошмарни месеци и поредния мастит след който просто се отказах .В крайна сметка не мисля че тогава имах красиви мигове, напротив ,допуснах много грешки за които си платих с цената на безсъние, ужасни болки изгаряния,получени след поредния опит да отпуша каналите след което млякото течеше кърваво ,но важното, е че ми бе даден втори шанс, които се оказа повече от успешен и изцяло красив.Сега както всички може би предусещата ,следва история номер две -главния герои отново съм аз ,но историята този път завърши с хепиенд и нито едно препятстве .Патрисия се роди осмаче, наполвина на своя батко ,но със сила и воля на великан , и тук е мястото да вмъкна че генетично ние наистина сме по - силния пол. Събрахме се едва на четвъртия ден от нейното раждане , но когата и подложоих гръд - тя така засука всякаш цял живот го бе правила - ето това бе идилията от лъскавите корици и този път аз бях в нея.Пети ,както галено я наричаме отказваше всякаква друга храна до началото на шестия си месец,а вода започна да пие едва от скоро, за нея всичко друго освен на мама млякото имаше ужасен вкус , и биваше изплюто.Липсата на режим не ме направи зависима от живота и желанията на Пети, дори напротив сега с две деца съм много по организирана и свободна .Пети никога не е лапала биберон - тя си има естествен, който аз и полагам всеки път , когато реши. Включително и пием от чаша защото тя се потриса от каучука и силикона в устата й.За сметка на това вече е на осем и си хапва с охота всичко , но никога не отказва нейната биба.Заспива лесно, като ме цока ,това винаги я е оспокоявало и тя почти не плаче ,не страдам от предръсъдъци и я храня навсякаде ,от което не ме е срам .Смея да подчертя ,че кърменето по никъкъв начин не ме ограничава в социялния ми живот - дори напротив дава ми много повече свобода и свободно време .След дългото излияние бих си позволила да дам и един съвет - кърменето не се учи ,ние се раждаме научени и просто трябва да го приеме като нещо съвсем естествено и нормално,лесно и красиво .А аз,аз съм горда- от това че съм незаменима мама , която дори и в трудности не се разболя от така пополярната днес''болест - липса на кърма'' и сега си имам моите сладки мигове на почивка и блажество само за нас - двете момичета