Как да направим раждането възможно най-леко?

Когато бебето тръгне да излиза, това за него е най-големият удар в живота. Даже смъртта не е толкова силен шок, защото тя идва без предупреждение, най-често когато човек е в безсъзнание. Но излизайки от утробата на майка си, бебето е в пълно съзнание. Нарушава се неговия 9 месечен дълъг сън. И в момента, в който му отрежете пъпната връв, която го свързва с мама, вие създавате една личност, пропита със страх. Това не е правилно, но точно така се прави и днес. Детето трябва да излезе от утробата на майка си бавно и постепенно. Не трябва да има шок.

В стаята не трябва да има ярки светлини, тъй като в първите девет месеца, бебето живее в абсолютна тъмнина, а то има много нежни очи, които никога не са виждали светлината. Във всички болници има ярки светлини, флуоресцентни лампи и бебето изведнъж вижда светлина ... Много хора от това страдат от лошо зрение, а по-късно започват да носят очила. От очила не се нуждае нито едно животно. Виждали ли сте животни с очила да четат вестници? Техните очи са напълно здрави цял живот, до смъртта им.

Само при човека. Всичко започва в самото начало. Бебето трябва да се ражда в тъмнина или при много мека светлина, на свещи например.

А какво правят лекарите днес? Те не дават на бебето дори кратко време, за да се запознае с новата реалност. Този начин, по който третират бебето е безобразен - държат го за краката, пошляпкват го по дупето. Идеята на този глупав ритуал е да му се помогне да диша, защото в утробата на майка си, то не е дишало самостоятелно. И когато ви посрещат в този свят, с главата надолу, с шамарчета по бедрата - това не е добро начало. Но лекаря бърза. Бебето трябва да се постави на корема на майката, в горната му част. Преди да се пререже пъпната връв, трябва да бъде сложено на корема на майка си. То е било вътре в корема, а сега отгоре. Няма голяма разлика. Мама пак е тук, а то е извън нея. То може да докосне и почувства пак майка си. То познава нейните вибрации. То напълно осъзнава че това е неговия дом. Позволете на бебето да бъде с майка си известно време, за да се запознае с нея и от вън. Отвътре - то я познава. И не прерязвайте пъпната връв, преди да е почнало да диша самостоятелно.

А сега какво се случва? Прерязват пъпната връв, пошляпкват бебето, за да започне да диша. Това е насилие, това е съвсем ненаучно и противоестествено. Позволете му само да започне да диша. Това ще отнеме само няколко минути. Не бързайте така. Това е въпрос, който касае целия живот на човека. А когато започне да диша само, то придобива увереност че може да живее, като разчита на себе си. Тогава вече можете да прережете пъпната връв, тя вече е безполезна и няма да бъде шок за бебето.

Най-важното - не го увивайте в одеяла и не го слагайте в леглото. Не! В рамките на 9 месеца, то е било без одеало, без възглавница, без легло, голо - не променяйте всичко толкова бързо. Бебето се нуждае от малка баня със същия воден разтвор, който е бил в утробата, а това е точно на океанската вода: същото количество соли, същото количество химичните вещества - абсолютно същото. Това е още едно доказателство, че живота е започнал в океана.