ДЪЛГИЯТ ПЪТ КЪМ ТАКА ЖЕЛАНАТА И ЧАКАНА БРЕМЕННОСТ

 Пиша тези редове, за да споделя личния ми опит и ако мога да помогна с нещо. С радост ще отговоря на въпроси, ако някой е заинтересован от темите, които ще засегна. 

След дълготрайни опити, ходене по лекари и хомеопати и купища изследвания, установихме, че нямаме щастието да си направим бебенце без асистирани репродуктивни технологии. Съвсем случайно се насочихме към САГБАЛ "Д-р Щерев".

През септември 2010 г. консултацията на доцента доказа, че освен с мъжки стерилитет, си имаме и хидросалпингс на лявата маточна тръба, което според него щеше да възпрепятства последващото ИКСИ. Мнението беше за диагностична и евентуално оперативна лапароскопия, която да отстрани течността или цялата ми тръба. Тъй като шансовете ни за успех според всички медици, които посетихме /включително и доцентът/, бяха петдесет на петдесет, не се съгласих на тази сериозна интервенция.

Впоследствие започнахме стимулация по къс протокол при д-р Коновалова и декември месец направихме ИКСИ. Един ден след Коледа разбрахме, че процедурата е неуспешна. 

Лапароскопията не ми излизаше от главата. Самообвинявах се, че не съм се подложила на това изследване и в същото време изпитвах страх от последствията на операцията. Междувременно съпругът ми провеждаше поредното лечение, което естествено не даде никакъв резултат.

Април месец 2011 г. постъпих във ВМА, КООГ при д-р Ковачев и се подложих на горната интервенция. След отстраняването на лявата ми тръба отново тръгнахме по нелекия път на ин витро оплождането. Този път стимулацията беше по дълъг протокол, а резултатът - положителен: вече БРЕМЕННА В ТРЕТИ МЕСЕЦ.