За това, което ми предстоеше за първи път

Беше приятна съботна сутрин. Станах в обичайния час и започнах да се приготвям за не чак толкова дълъг път. Трябваше да уредя някои неща преди раждането, което за мен беше далеч. Облякох любимата си пролетно-есенна рокля и тръгнахме със съпруга ми. Посетихме първо гинеколога, за да сме сигурни, че той позволява и за да не бъдем изненадани по пътя. След поставянето на инжекция, тръгнахме по задачи. Върнахме се късно вечерта. Понеже беше доста топъл пролетен ден, ми стана много горещо. Това състояние продължи доста време. След обилната вечеря в 18 часа, реших, че ако легна за малко всичко ще отшуми. Само че се появиха болките, които не бяха много силни. Помолих мъжът ми да ми купи сладолед, за да се разхладя и за да престанат да ме обливат тези топли вълни. Номерът обаче не мина! След едно телефонно обаждане на личния ми гинеколог, се озовах м болницата. Подготвиха ме за операция много бързо, защото нещата бяха сериозни. След като запачнах да излизам от упойката, имах чувството, че са ми сложили една торба с цимент върху корема ми, което засилваше още повече и без това неистовата ми болка. Но след като видях, макар и само за миг, прекрасното ми създание, сякаш ми олекна на сърцето и се опитах да поспя /въпреки че с такава болка едва ли можеш да спиш/. На следващия ден отново ми я донесоха, за да я кърмя. И така от раждането до ден днешен. Всеки ден тя получава нещо от мен - съвет, обяснение, любов, грижи, всеотдайност!