Изписването на Александра

Беше четвъртък. Последният мъчителен ден в болницата, защото прекарах 5 дни там. Причината - родих секцио. Нямах търпение да ни изпишат. Исках най-накрая да се приберем в къщи, където ни чакаше развълнувания татко. Свекърва ми беше до мен през всичките тези тежки дни и много ми помагаше. Но когато трябваше да ни изпишат, тя замина със съпруга ми да купуват някои неща за бебето, както и за самото изписване. Бях сама и чаках само звънецът да звънне, да се покажа ня вратата на стаята и да видя, че идват за мен. Закъсняваха. Личният ми гинеколог започна да се шегува с мен за това как съм щяла да остана в болницата с бебчо и те ще се грижат за мен. Дори щели да извикат новините, за да стана сензация. Започнах да се гримирам от скука. И точно когато приключих, дойде дългоочакваният момент - вратата се отвори, влезе сестрата, за да ми помогне с багажа. На вратата стоеше и ме чакаше обгърнат в радост моя любим с букет цветя. Прочетох облекчението и благодарността в очите му и на мен ми стана леко на душата. Почувствах, че летя на крилете на щастието и все още продължавам да се рея в небето с тях.