Радостта в снимки

Родих секцио, поради медицински причини, но това не попречи да се почувствам по-малко майка. Някои казват, че когато не се усетила истинските родилни болки, значи не си усетила нищо. Аз не съм съгласна с това твърдение. Вярно е, че заспиваш и нищо не усещаш, докато детето излиза от утробата ти, но това не може да промени онова чувство, което те обзема, когато видиш за пръв път твоето малко съкровище. Това не те прави по-безотговорна и егоистична майка, която мисли само за това как да я боли по-малко. Напротив, независимо от начина на раждане, радостта и неописуемото усещане, което те обзема е еднакво. Когато родих дъщеря си Александра, щастлива бях не само аз, но и таткото, и бабата, и дядото. На другия ден те дойдоха да ме видят, но най-вече да видят онова малко създание, което щеше да промени живота ни. Таткото, макар че искаше син, беше толкова въодушевен, че искаше да запечати тези първи моменти от раждането на дъщеря му. Ето защо той се сети да вземе от къщи апарата и да заснеме бебчо, за да си го гледа, докато ние сме в болницата, защото както вече споменах секциото изисква по-голям престой в болницата. Така започна нашата приказка с първото ни красиво създание, с което ни дари Бог.