Началото на нашия роман

Те се запознаха. Най-накрая! След като си бяха писали писма цели две години. След като си бяха споделяли толкова мисли и чувства. След като бяха усетили, че се влюбват един в друг. Срещаха се чак сега, виждаха се за първи път, макар че си бяха разменили снимки. Но беше трудно да свържат образа от писмата, който си бяха изградили, с човек от плът и кръв. Знаеха толкова много неща един за друг – за семействата, детството, приятелите, хобитата, предпочитанията, интересите, дори мечтите. Бяха си споделяли интимни мисли, които не иха и помислили дори само да споменат на някого другиго. Бяха изградили силно и искрено приятелство, което се крепеше на откровеност и вярност. И което неочаквано, плавно и по естествен начин, сякаш беше единствената възможна перспектива, прерастна в любов, в нещо малко, но истинско и чисто, в усещане, което извикваше горещи вълни у тялото й, а него събуждаше облян в пот. Бяха си казали “Обичам те” по всички възможни начини, достъпни за формата на писмото. Той й посвещаваше стихотворения, а тя носеше множеството изпратени й картички с най-мили послания в портмонето си. Той заспиваше с нейния образ в съзнанието си и го допускаше да обсебва всичките му сънища. Тя се събуждаше посред нощ с непреодолимото желание той да е до нея и гушкаше силно възглавницата. Те копнееха един за друг и сега, в този така бленуван и дълго очакван ден...