Блог

Указания за използване и ред за изплащане на болнични и майчинство- 01.01.2011година

• от

 Указания за използване и ред за изплащане на болнични и майчинство - 01.01.2011г.

От 01.01.2007г. паричните обезщетения за болнични, за отглеждане на малко дете до 2 годишна възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на НОИ. Повече за използването на отпуски за временна неработоспособност, реда и начина на изчисляването и изплащането им от НОИ, ще прочетете по долу.

В прикачените файлове ще намерите необходимите документи за разрешаването на отпуски по болест, майчинство и бащинство.

І. Болнични за общо заболяване, трудова и битова злополука, гледане на дете до 18-год възраст и гледане на болен член от семейството

Служителят е длъжен да представи болничния си лист в срок до два дни от издаването му, лично на прекия си ръководител, който го подписва, преди да бъде изпратен на отдел „Трудови отношения и заплащане”, дирекция „Човешки ресурси” /стая 405, М1/.Оригиналите на всички болнични листове, се описват в специален дневник. Ксерокопия или пуснати по факс документи не се представят в НОИ.

В случай на трудова злополука служителят е длъжен да информира за инцидента по телефона отдел „Осигуряване на здравословна работна среда” в рамките до 2 дни от настъпване на злополуката, дори и да не е издаден болничен лист.

В случай на съмнения относно достоверността на болничен, работодателят има право да инициира домашно посещение или да изиска неговата верификация от страна на Службата по трудова медицина или доктор от лекарски кабинет в централния офис на Мобилтел.

За всички видове болнични осигурените лица заявяват еднократно при първото изплащане на парични обезщетения данните, свързани с личната им банкова сметка, по която да бъдат изплатени сумите. Заявяването се извършва с декларация (Приложение 7 към чл. 8). Сметката се заявява еднократно. При промяна на декларираната сметка, служителят трябва да представи на работодателя нова декларация за банкова сметка и съответните доказателства към нея, заедно със следващия си болничен лист. Работодателят представя декларацията и приложените към нея документи в съответното ТП на НОИ.

Нормативно-определени срокове за отпуск за временна неработоспособност за общо заболяване и за гледане на болен член от семейството

Болничен лист за временна неработоспособност се издава на осигурено лице еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина до 14 календарни дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но за не повече от 40 календарни дни, с прекъсване в рамките на една календарна година. След надвишаването на този брой дни, болнични листове се издават само с решение на ЛКК. В болничен лист от ЛКК, дните за домашно лечение не могат да надвишават 30, отделно се включват дните за болничното лечение и денят на изписването. ЛКК може да издава болнични листове за не повече от 180 календарни дни непрекъснато в рамките на 1 календарна година, след това отпуск по болест се разрешава от ТЕЛК.

Парично обезщетение за гледане на болен член от семейството се изплаща при

 

 

 

 

 

 

 

 

условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в следните случаи и размери на отпуск:

ü За гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст - на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;

ü За гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3 - 5;

ü За гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането на срока на карантината;

ü За гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведението;

ü За гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина - докато трае карантината.

 

ІІ. Майчинство – обезщетения за болнични и отпуски за гледане на дете до 2-год. възраст, неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 год. възраст

Според действащото трудово и осигурително законодателство отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете до 2 год. възраст се удостоверяват с болнични листове /3 броя/ и заявления-декларации и приложенията към тях, попълнени и подписани от лицата, ползващи съответния отпуск. Оригиналите на болничните листове за бременност и раждане се представят от служителката, в срок до два дни след издаването им, а заявленията-декларации в срок до 7 дни, преди датата настъпване на съответния отпуск, в отдел „Трудови отношения и заплащане”, дирекция „Човешки ресурси” /стая 405, М1/.

Отпуски за бременност и раждане

За първите 135 дни обезщетение за майчинство се получава възоснова на три представени болнични листове. Само към третия болничен лист (за майчинство след 42-ия ден от раждането) се прилага декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение по образец (Приложение 1 към чл. 3, ал. 3 и 4).

Съгласно промени, влезли в сила от 02.01.2009г., периодът на изплащане на обезщетението за бременност и раждане е 410 дни.

Необходимите документи за изплащане на обезщетение за периода от 135-я до 410-ия ден, са следните:

а) писмено заявление на майката до работодателя (Заявление по чл. 163, ал.1 или 6 от КТ),

б) заявление-декларация до ТП на НОИ (Приложение 2 към чл. 4),

в) декларация по образец (Приложение 7 към чл. 45, ал. 1, т. 2),

г) копие от акта за раждане на детето.

Отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст

След изтичане на първите 410 дни, майката (осиновителката) има право на обезщетение за отглеждане на дете до две годишна възраст. През 2011 год. паричното обезщетение е в размер на 240 лв.

За получаването на същото е необходимо да се подадат следните документи: а) заявление на майката (осиновителката) и декларация, че детето не е настанено в детско заведение и че майката (осиновителката) не е дала съгласие за прехвърляне на правото на ползване на майчинство (Заявление по чл. 164 от КТ). б) заявление-декларация до ТП на НОИ (Приложение 3 към чл. 5) в) копие от Акт за раждане на детето.

Прекратяване на отпуск по майчинство

Ако майката прекрати използването на някоя от отпуските, описани по-горе, е длъжна в 3-дневен срок да уведоми за това работодателя и да представи следните документи:

а) декларация за промяна в обстоятелствата до ТП на НОИ (Приложение 12 към чл. 14, ал. 1)

б) молба в свободен текст за връщане на работа, подписана от прекия ръководител (молба за връщане на работа).

Отпускът за отглеждане на дете до 2 годишна възраст се прекратява и паричното обезщетение за него не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Работещата майка (осиновителка) има право на обезщетение в размер на 50% от обезщетението за отглеждане на дете, след изтичането на 410-те дни до навършване на 2-годишна възраст на детето, при условие, че не е прехвърлила правото на отпуск за отглеждане на дете на трети лица.

За да получава това обезщетение, е нужно да представи: а) заявление-декларация за изплащане на паричното обезщетение (Приложение 4 към чл. 5) б) копие от Акт за раждане на детето

Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст

След изтичането на отпуска за отглеждане на дете до 2 год. възраст, всеки един от родителите има право на неплатен отпуск по майчинство в размер на шест календарни месеца. Този отпуск може да се ползва от всеки родител наведнъж или на части до навършване на 8 год. възраст на детето. Отпускът може да се преотстъпва от единия на другия родител само в случаите, когато: майката и бащата са разведени и един от тях е лишен от права над детето, родителят отглежда сам детето си, или един от родителите е починал.

За да ползва неплатен отпуск по майчинство, майката (бащата) е необходимо да подаде следните документи: а) писмено заявление за ползване на отпуск по чл. 167а от КТ (Заявление по чл. 167а от КТ)

б) декларация за ползване на отпуск по чл. 167а от КТ (Декларация по чл. 167а от КТ)

в) копие от Акт за раждане на детето

Отпуски на бащата при раждане и отглеждане на дете

Считано от 02.01.2009г., когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на отпуск и на парично обезщетение при раждане на дете, ако има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск.

Отпускът е в размер на 15 календарни дни, считано от датата на изписване на детето от лечебното заведение.

За получаване на паричното обезщетение бащата подава следните документи:

1/ писмено заявление за ползване на отпуска (Заявление по чл. 163, ал. 7)

2/ заявление-декларация до ТП на НОИ (Приложение 13 към чл. 4а)

3/ документ от здравното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето.

4/ копие от акта за раждане на детето

Съгласно новата разпоредба на чл. 163, ал. 8 от КТ, майката (осиновителката) може да прехвърли ползването на отпуска за отглеждане на детето на бащата (осиновителя), след навършването на 6-месечната му възраст до 410-я ден. За периода на отпуска бащата (осиновителя) има право на парично обезщетение, като е небходимо да подаде следните документи:

1/ писмено заявление за ползване на отпуска (Заявление по чл. 163, ал. 8)

2/ заявление-декларация до ТП на НОИ (Приложение 14 към чл. 4б)

3/ декларация за прехвърляне на майчинство (Приложение 8 към чл. 45б)

4/ копие от акта за раждане на детето

Правото и размерите на описаните обезщетенията, които получава бащата са описани по-долу в общия случай за обезщетенията за бременност и раждане.

Оригиналите на попълнените документи се изпращат до отдел „Трудови отношения и заплащане”, дирекция „Човешки ресурси” /стая 405, М1/.

І І І. Изчисляване и изплащане на дължимите обезщетения

Веднъж месечно, след като бъдат изплатени заплатите, работодателят представя в териториалните поделения на НОИ болничните листове, приложенията към тях и документите за майчинство и бащинство, обработени до 25-то число на месеца, за който са изплатени заплатите. Представят се само оригинали на необходимите документи. След получаването им от териториалните поделения на НОИ се издава справка за приети и неприети документи, подписана и подпечатана от длъжностно лице.

Изчисляването на паричните обезщетения и помощи се извършва от ТП на НОИ възоснова на данните, които работодателят подава всеки месец в персоналния регистър за осигуряваните от него лица. Изплащането на обезщетенията се извършва поотделно за всеки месец, в срок от 15 работни дни от датата на представяне на документите в ТП на НОИ, по декларираните от лицата лични банкови сметки. Когато осигуреното лице няма право на парично обезщетение, се издава разпореждане за отказ в срок от 15 работни дни от датата на получаване на документите.

Изчисляване и изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване, битова злополука гледане на болно дете или болен член от семейството, трудова злополука или професионална болест

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурените лица за трудова злополука и професионална болест имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж.

Първите три болнични дни се изплащат от работодателя и са в размер на 70% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за месеца, в който се ползва болничен.

Останалите дни се изплащат от НОИ, като дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, битова злополука, гледане на болно дете или болен член от семейството се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

Изчисляване и изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност поради бременност и раждане

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

От 01.01.2007г. е прието, че при придобиване право на парично обезщетение за бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-год. възраст, обезщетението е в размера, определен за предходното дете, ако това е по-благоприятно за майката.

Изчисляване и изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност при прекратяване на трудовото правоотношение

Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия.

Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

При прекратяване на трудовото правоотношение по време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане или до 410-я ден.

За служителите, работещи или пребиваващи в чужбина

Установяването на временна неработоспособност в друга държава се извършва по реда, установен в тази държава. Служителят трябва да уведоми осигурителната институция на страната, в която е установена временната неработоспособност, която, спазвайки правилата за координация, утвърдени в международни договори, изпраща утвърдените формуляри и други документи с необходимите данни до НОИ. В тези случаи болничен лист от лекар в България не се издава. Изплащането на паричните обезщетения се извършва от компетентната служба в НОИ. Служителите, пребиваващи в чужбина, трябва да заявят преди заминаването си, еднократно пред работодателя си данните, свързани с личната им банкова сметка, с декларация и копие от документ от банката. Плащането на парични обезщетения и помощи може да се извърши по банкова сметка в България-в лева или в чужбина-в евро или друга конвертируема валута, ако това е желанието на лицето. При превод по банкова сметка в чужбина, преводните разноски са за сметка на лицето получател.