Блог

СТЪПКА ПО СТЪПКА 2 -или как родих бързо,лесно и без усложнения.

• от

Почти сме на въха изморени,изтощени от изкачването,но сега като се замисля една приятелка ми каза -охо,раждането е най-лесната работа после да видиш!-и се чидех,как ли ще е лесна работата,но не ми остава друхо освен да разбера бях приета в 20.00ч.с спукани водивкараха ме в паталогична бременнот за задържане така и никои не ми каза защо,после разбрах,че бебето било малко,но нали бях вече влязла в 9-тия.Както и да е чуха тоновете,видяха бебето на ехограф и ми сложиха система за задържане.Нямах все още контракции,не че тогава знаех какво точно са те.Така до към 11-12ч през ноща после започнаха контракциитесистемата сякаш не ми действаше.Явно маника беше решил да излиза,но не му дават на милото така до 5ч,сутринта тогава вече беше ми изтекла цялата система и найстина както ми каза акушерката ми стана много топло,чак си мислех,че лицето ми гори,както и да е и това мина.Междувременно поддържах почти постояннен контакт с бащата,и никои друг не знаеше че съм болницата.

На следващия ден идват друга смяна лекар и акушерка,и ме питат защо съм за задържане,че мога да раждам вече нямало проблем това е около 8-9ч.сутринта.Доктора,каза че ще ме преглежда но не се знаеше кога,и аз чакам да ме викнат там в залата,но това стана чак в 13.00на обад.Тогава имах 3см.разкритие и ме изпратиха в стаята,акушерката ми каза,като зачистят контракциите на ям нищо и да не пия.Нямах още силни пък и нали цяла нощ бях на система,но към 16.00 започнаха истинските контракции постепенно ставаха все по чести и по дълго ме държаха-а за първескините ще ви обясня какво-все едно когато си ял развален боб и те боли корема и силнаголяма нужда,която е фалшива разбира се.Два часа ходех в коредора на паталогична и не се оплаквамде,по-добре от колкото да лежа в пред родилна,акушерката я намаше доктора си беше в стаята и нямаше на кога да  кажа,че са вече силни болките.Добре,че еднаъа санитарка ми каза да ходя та да ми олеква и това явно оказа доста добро влияние,защото след тези 2ч.ходене имах 8см. разкритие.Събрахме багажа ми на една количка и хайде в предродилна зала,там по принцип има жени които те подготвят за раждането,но аз си бяхизбръсната и нямах нужда,тогава дойде доктора,тошира ме(помага малко за разкритието и изобщо не боли)даже си мислех,че като напъна 3 пъти там и ще родя,но не преместиха ме в родилна зала,пристигна акушерката която си е там в залата-супер и бях сама и започна раждането.

В този момент всичко минава кото на лента помня си само,че много ми се пиеше вода,не усещах болка,дори и толкова бях изтръпнала,че и контракциите не усещах,но ми помагаха,сега напъни после недей, и докато се усетя чух единия доктор да казва ,че бебка е тръгнала после,акушерка ми каза сега не напъвай,дане се разкъсаш,после 2-3пъти,някоими помагаше отзад ме натискаше на врата напред и така излезе на бял свят моето малко слънчице.

Беше толкова червенка,малка и миличка 2.450кг. и 49см. цялата беше беличка измиха я и ми я додоха да си я гушна едвам плачкаше с едно мило гласче,после я занесоха за преглед.

На мен ми направеха дезинфекция с йод и ме оставиха 2ч. на система в родилна зала.Обадих се на таткото той беше много щаслив и започна да разпространява новината,заваляха обажданията и честитките.

Найстина бях изморена и много много гладна,след като месвалиха в стаята си хапнах много доволно и заспах,но няма търпение да видя бебчо.Събих се в 1.00ч.през нощтта и си мислих за нея,после се отпуснах и пак заспивах и се будех до сутринта.

Към 7.00 ми донесоха моето малко ангелче,бях на седмото небе,вече знаех,какво е да си майчица.