Празниците на Жорко

Вкъщи винаги Коледа е бил голям празник. В многодетното ни семейство на Бъдни вечер къщата беше пълна с роднини, голяма елха и най-вече храна. Много шум, много смях и многоооо подаръци.

Когато дойде време да създам свое семейство, празниците обаче изглеждаха по друг начин. "Елха - няма смисъл, и без това няма да сме вкъщи. Подаръци - ще си ги разменим още в магазина, нали не са тайна. Храна - край на готвенето, цяла седмица ще се храним навън."

И тогава се появи Жорко. На миналата Коледа със съпруга ми се чудехме шестмесечното ни бебе ще разбере ли нещо от украсата вкъщи. И решихме да купим голяма елха. Взехме толкова играчки, че половината останаха по кутиите - просто нямаше къде да ги закачим. Елени, чорапи, пеещи дядо Коледовци - вкъщи заприлича на коледен щанд. А Жорко, логично, забеляза само лампичките. 

Но Коледата се промени. Малкото ни човече ни накара и тази година да украсим къщата, да скрием подаръците и да слушаме коледни песни до побъркване. Не е толкова важно, че и сега чашата с кафе на мама е много по-интересна от елхата. Или че няма да разбере дали ще получи страхотната нова играчка на Рождество Христово или на Никулден. Важното е, че на Коледа той ще усети, че мама и татко го обичат. Защото решихме да му покажем духът на празника.