За и против възпитанието с бой?

Постижимо ли е възпитанието с ласки или от боя и наказанията по-сигурни средства няма? Боят като форма на възпитание обаче не ви гарантира послушно дете, а даже напротив – боят и наказанията възпитават агресивни и проблемни“ деца.


Боят и агресията са предпочитани средства за възпитание, но те са по-скоро израз на слабост. Отделно, колкото повече родителите възпитават децата си с бой, толкова повече децата им няма да изпълняват нарежданията им. Наказанието кара децата да наказват родителите си с инат и още по-невъзпитано държание, а боят съответно провокира агресия както към родителите, така и към околните. Ситуацията може много лесно да се опише само с една до болка позната и наистина вярна поговорка, а именно: „Каквото почукало, такова се обадило!“

Според психолози, родителите, които възпитават децата си с бой и наказания, са били възпитавани по същия начин. Това доказва, че агресията ражда агресия, което обяснява защо обществото е пълно с хулигани, престъпници и т.н. Всичко започва от родителите и от тяхното отношение към децата им.

Разбира се, прекалената доброта също не е на добре, защото така децата ще ви се качат на главата и ще бъдат ужасно глезени. Това обаче не означава да зашлевите шамар на детето си, така че да му потече кръв от носа или да го насините от бой, за да знае друг път как да се държи. Както и при много други аспекти от живота, така и при възпитанието, трябва да се търси златната среда – това да бъдете умерено строги и в същото време любящи родители.

За да възпитате добре детето си, първо трябва да спечелите уважението му към вас, но не чрез бой. Важно е да отстоявате думата си и да не изпълнявате и най-малките прищевки на детето си, само защото ви гледа с онзи влажен и искащ детски поглед. В противен случай ще го разглезите и детето ви ще живее с идеята, че всичко му е позволено. Съответно няма да изпълнява това, което му казвате и на вас съвсем естествено ще ви се прииска да го нашляпате. Ето така се започва с неправилното възпитание с бой, което не води до нищо добро и нищо градивно.

Не правете и обичайната грешка на повечето родители – таткото е добрия, мама е лошата. Когато единият родител е безкрайно снизходителен, а другият - безкрайно строг с детето, то се научава да ходи само при добрия родител, който му позволява всичко и дори е възможно да намрази родителя, който му забранява любимите неща. При подобен случай нищо чудно да възпитате агресивно и глезено дете.

Когато използвате боя като възпитание на малки деца, те обикновено не разбират причината да сте агресивни спрямо тях и не осъзнават къде са сбъркали. В този случай ефектът от боя ще бъде ред сълзи и ред сополи от страна на детето, което е неспособно да си извади поука от случилото се, а вие ще страдате от гузна съвест.
По-отрасналите деца пък съвсем ясно осъзнават причината, заради която ги биете, и въпреки това смятат вашият акт на агресия за несправедлив и в замяна решават да си ви го върнат или като направят същата пакост, или под формата на някакъв вид агресия от тяхна страна. Имаше едно предаване за бавачки, които се притичваха на помощ на майки, чиито деца се осмеляваха да ритат, шамарят и бутат собствените си родители. А родителите им отвръщаха със същото. И именно тази семейна война се превръща в един постоянен кръговрат.