Всичко си заслужаваше!!!

Контракциите ми запчнаха на 22.01.08 вечерта в 20 часа и 12 часа по-късно се намирах във ВМИ Пловдив,където си взех vip-стая.Всичко вървеше нормално - на час разкритието ми се увеличаваше с 3 см.В един момент болките станаха непоносими и решиха да ми сложат леко успокоително и така настана какафония...След 15 минути започнаха напъните,но между самите контракции аз заспивах.За да мога да напъвам трябваше да ми бият шамари - явно е че се бяха престарали в грижите си за мене!Едно само не ми е ясно – защо не ме попитаха колко килограма съм,та нали от това зависи дозата на успокоителното!?

И така, след 2 часа непродуктивно напъване в стаята се събраха всички лекари,които бяха на смяна. Даже един от тях ми натискаше корема , за да ми помогне.По едно време,след поредния шамар естесвено,дочух че залата за секцио е подготвена.Ужас!!!Имам ужасна непоносимист към кръв и рани,а какво да кажа за операция!...Може би това ме мобилизира и след 3 напъна,моето съкровище проплака!По-късно, когато ме преместиха в стята в следродилното отделение, се чувствах много зле - имах 39,9 температура и виждах буквално тройно.Това състояние продължи 12 часа и никои не ми обърна внимание - даже ме караха да ставам, а на мен ми се виеше свят и не можех.Боляха ме ребрата и дори не могех да дишам дълбоко.След като се съвзех на сутринта, видях че цялата област около ребрата ми беше обсипана с кръвоизливи.Повиках сестрата и и казах, че почти не мога да дишам.Поисках да ми направят снимка,а тя ми отказа.След като излязох от болницата, 2 месеца дишах,но с големи усилия.Така и не посмях да си направя снимка - колко глупаво от моя страна!?

  Но това вече е само неприятен спомен.Достатъчна ми е само една беззъба усмивчица, за да си кажа - ВСИЧКО СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ!!!