моят сън-моето наказание

Родих дъщеря си преждевременно в 8-мия месец.Сложиха я в кувиоз.Тя се роди 2 кг,44см.Всеки ден ходех по няколко пъти до неонатологичното отделение за да я вида и да й занеса скромното количество кърма,което имах.

Беше невероятно,когато една от докторките в отделението ми отвори кувиоза,за да мога да я пипна,това беше на 5-тия ден след раждането.Толкова бях щастлива в този момент.

Предупредиха ме,че скоро ще я изкарат и ще ми я дадат.От този момент в мен се роди някакъв страх,за първи път станах майка,никога не съм се грижила за бебе,а страха как ще я взема,толкова малка и крехка,дали ще успея да се погрижа за нея.....Някак си беше ми по-спокойно да е в ръцете на специалистите,а знаех,че като се приберем в къщи ще има кой да ми помага.

Изкараха малката от кувиоза,но остана още при тях,трябваше да я наблюдават как се адаптира.Очаквах следващия ден да ми я донесат,а от главата ми не излизаха страха и хиляди въпроси.Та тя беше толкова чакано дете,защо се страхувах- незная.Така и не ми я донесоха в този ден.Последва отново безсънна нощ,треперех,някак си не се чувствах подготвена и готова.

На сутринта след визитация заспах и започнах да сънувам,този сън преобърна всичко.Сънувам как както всеки ден отивам да видя дъщеря си.Клякам до легълцето й и започвам да й се наслаждавам (както бях направила последния път като я видях),но в един момент тя ме поглежда и започва да плаче и да ми говори "МАМО,МОЛЯ ТЕ ВЗЕМИ МЕ,МОЛЯ ТЕ ВЗЕМИ МЕ" (сълзите ми отново тръгнаха докато пиша тези редове),аз също започнах да плача,усетих болка в сърцето си,осъзнавах и се чудех как е възможно новороденото ми бебче да говори.Събудих се обляна в сълзи и продължавах да плача.Обвинявах се,как е възможно да съм дарена с щастието да бъда майка,а да се страхувам да взема дъщеря си.Болеше ме,много ме болеше.Почнах да се питам какво ли му е на детето ми,сигурно се чувства изоставено,нежелано......

Броени минути по-късно докторка от отделението дойде да ми каже,че до час ще ми я донесат.Аз вече нямах търпение да я взема и да я гушна.Като ми я дадоха не исках да я оставям,като останахме сами я гушках и й се извинявах.Майчиният инстинкт се появи веднага.Близките ми,които бяха запознати с моите страхове не можеха да повярват,че това съм аз.Толкова уверена се справях с дъщеря ми.

Този сън е най-истинското наказание за това как съм си позволила да се страхувам от най-великите мигове които са ми предстояли!