неочаквано раждане

Оставаха ми 12-тина дни до официалното влизане в 9-тия месец.През ноща усещах тъпи постоянни болки,които не бяха конракции.Не им обърнах голямо внимение,понеже бяха търпими.Следващия ден обаче реших да направя консултация с моя гинеколог,който водеше бременността ми.Споделих му също,че имам леко,но постоянно подмокряне,разбира се той ми каза да отида да ме прегледа,но го отложих за следващия ден,понеже имах час за зъболекар.Вечерта за всеки случай реших да си подготвя чантичка с багаж,ако евентуално ме оставят в патологията.По време на прегледа с видеозон док каза,че има редукция на околоплодни води и се налага за няколко дни да ме оставят в отделението за изследвания.Аз нали бях подготвена и го приех без да се притеснявам.

Минахме с половинката през приемно и пуснах изследванията,които ми искаха,слушаха ми тоновете,така се радвах на звука на биещото сърчице.Изпратиха ме в стаята да чакам доктор да ме приеме и да ме прегледа.Всичко си беше съвсем нормално,не ме приемаха за първи път.

Чакахме да минат процедурите за да може да идем да купим необходимите неща и нещо за ядене,от ангажименти от рано сутринта не бях хапвала нищо.

По едно време акушерката ме викна,а мъжа ми го пратиха до аптеката да купи абокат,трябвало да го имам за всеки случай.

Всичко до тук изглежда една скучна история,ами и за мен този ден по нищо не предвещаваше,че ще се случи нещо и то за броени минути.

Докторката започна да ме разпитва и да си записва.След това каза да се събличам да ме прегледа за разкритие,а после каза и на видеозона ще видим бебето.По време на прегледа тя нареди на акушерката спешно да извика началник-отделението.В този момент почна един филм,който винаги ще е пред очите ми.Сълзите сами тръгнаха,сърцето почна да бие лудо,не знаех какво става,а док само повтаряше "спокойно миличка",началник-отделението д-р Тодоров дойде и като ме погледна каза "ами какво чакате-тя е готова",а аз онемях,не знаех вече къде се намирам,повтарях,че термина ми е далеч,плацентата се отлепи и  д-р Тодоров каза дадействат бързо,че няма време.Имала съм 7 см разкритие.А доктора само ми каза,че съм дошла на минутата,че иначе в път е можело да родя.Попитаха ме имам ли нещо да облека,аз бях с цивилни дрехи,ами бях си сложила една нощница за всеки случай в торбата,ако ме държат по-дълго време.Излизайки от кабинета виждам как акушерките тичат за носилка,мъжа ми се връща в същото време от аптеката и само вижда една суматоха и аз ревяща излизам от кабинета,единственото което успях да му кажа,е че отивам да раждам.Той милия сигурно също щеше да колабира,това се казва да ти дойде гръм от ясно небе.Качиха ме на носилката,от там в предродилно,докторката попита дали са подготвили кувиоза в детското отделение,а аз не спирах да плача.За мен беше прекалено рано,още повече,че бебо не отговаряше на седмиците си.Факта,че нито бях яла,нито пила дойде много добре,даже се пошегуваха,че съм била готова.Вкараха ме в операционната,опоиха ме и следващото нещо,което си спонях беше,че се събуждам и исках да си предвижа вързаната ръка към устата,усетих как ми махнаха тръбата и почнаха да ми говорят.За време вече не мога да говоря.Попитах за бебето,а всички около мен повтаряха ЧЕСТИТО МАМЧЕ,ИМАШ СИ ПРЕКРАСНА ДЪЩЕРИЧКА,а аз само повтарях "как е бебето,как е бебето".В крайна сметка бебчето е добре,сложили го в кувиоз,заради малките си килограми (2кг и 44см).

Болката от операцията не можеше да се сравнява с шока от преживяното.Всичко се разви толкова бързо и неочаквано,но важното е,че дъщеричката ми е жива и здрава и сега спи сладко до мен.

Излишно е да казвам близките колко шокирани бяха като научиха,че съм родила!