Яслата - мисия възможна, но ... кога?

 Искам на кратко да ви разкажа за тръгването на големия ми син Бобко на ясла. Когато Бобко стана на 1 и осем месеца се наложи да се върна на работа. Разбира се притесненията ми бяха огромни - да ли ще се адаптира лесно, да ли ще му хараса, да ли ще боледува... Но все пак наистина не бях подготвена за това, което се случва наистина.

 Опитах се да подготвя малчо като му разказвах колко е хубаво в яслата, как там има много красиви и нови играчки, с които ще може да си играе. Ще има много дечица, с които ще се запознае и заедно ще си играят. Опитах се да доближа режима му на ставане, ядене и спане максимално до този в яслата, за да му е по лесно, въпреки, че той обича да си поспива до късно. И така дълго очаквания ден дойде заведох ме го до яслата и разбира се въпреки всичките ни подготовки не минахме без сълзи. Разбира се като част от по лесната адаптация в яслата предлагат децата първите две седмици децата да остават само до обяд без преспиване. Спомням си, че този ден часовете до обяд ми се видяха цяла вечност докато разбера как всичко е протекло... Оказа се, че той се държал геройски и сравнително бързо е спрял да плаче. 

 Следващите няколко дни сякаш сълзите сутрин започнаха да намаляват и той започна да свиква. След около две седмици Бобко се разболя и се наложи да се лекуваме в къщи. С това сякаш се отключи някакъв порочен кръг на седмица- две в градината и две- три седмици в къщи. Признавам си, че тази една година беше изключително тежка и за двама ни. Той тъкмо посвикваше в яслата, но след поредното боледуване връщането на ясла беше пак със сълзи. След около година аз забременях с втория ни син, и когато излязох по майчинство спрях Бобко от ясла, за да спре с тези чести боледувания, а се притеснявах и за бебето.

 Тази есен след 10 месеца престой в къщи реших, че е време да пусна Бобко отново на градина - той сега е на 3г. и 8 месеца. И като отново започнах да му разказвам колко е хубаво в градината, за играчките и за децата, той беше много по заинтригуван от преди две години, когато ме гледаше с невинния си бебешки поглед. Сякаш сега думите ми достигаха предназначението си повече, от колкото преди. И когато деня дойде дори мрънкането, че не иска, че там не е хубаво беше по-малко от преди пък и той самият си повтаряше:" Аз ще папкам, ще спинкам, ще си поиграя с дечицата и ти ще доидеш да ме вземеш". Той наистина беше пораснал... :) 

 Мога само като кратко заключение да кажа, че наистина се убедих в това, което бях чела - 3 годишната възраст е по-подходяща за тръгване на ясла(респективно градина), защото чисто и просто психиката на децата е по-добре развита, за да разберат какво става, че в градината стоят докато мама и тати са на работа, и че това е част от техния дневен режим.