кърмете мами,кърмете...

Едва ли има жена,която да незнае,че най-добрата храна за бебето е майчиното мляко.Още докато бях бременна си представях мига,когато ще гушна моето бебче и ще го накърмя.Твърдо бях решила,че няма да съм от "онези" майки,които предпочитат/било заради тяхното удобство или поради други причини/да не кърмят своето бебе.Още на втория ден от изписването ни се наложи да извикаме педиатърката в къщи,защото Никола постоянно плачеше и ние новоизлюпените родители си мислихме,че детето има колики.Когато дойде личната лекарка прегледа детето и причината се оказа съвсем различна-не ми стига кърмата.Повярвайте ми разплаках се,изпитах вина ,че не мога да нахраня детето си и ще се наложи да прибегнем до адаптираните млека.Педиатърката се опита да ме успокои,че няма да съм първата майка ,нито последната ,която няма да кърми детето си,че то и така ще порасне здраво и силно и още ред подобни глупости включително,че и тя не била кърмила а пък видиш ли ти дъщеря и вече е на 17 години.ОК,ама мен това въобще не ме вълнуваше.Исках да кърмя детето си и това е.След като тя си тръгна реших,че нещата няма да останат така хванах помпата за кърма и започна едно цедене...Но имаше резултат.Отначало беше много трудно.Цедях се през час-час и половина.Отначало успявах да изцедя  едва по 10-15 грама.Събирах безценната течност и когато дойдеше време за хранене я слагах в едно шише и я давах на Ники.Започнах да пия чай и да ям храни,които повишават лактацията и така постепенно количеството на кърма ми се увеличи,дори в един момент започнах да я  замразявам.На десетия месец кърмата ми спря,но още един месец храних детето със замразената.Нямаше проблем.Вярно е че през цялото време се хранехме от шише,а не от гърда/защото Ники не искаше да суче/но пък за сметка на това бяхме на кърма.От двете злини избрах по-малката.Не се отказвайте мами,ако в началото нямате кърма.Опитайте се да стимулирате гърдите по някакъв начин и кърмете.