ревността...

Станах мама за втори път! Имам си момченце и момиченце!Едва ли ще излъжа някого като кажа,че семейството е най-важното нещо в живота ми!Справям ли се?Добра майка ли съм?Дали са щастливи децата ми...

Синът ми е почти на 6 години,а мъничето е на 7 месеца!Беше ми трудно като се прибрахме от родилния дом...и не беше проблемът в чистенето,прането и цялата домакинска работа,изведнъж придобила по-голям обем...,а мисълта как ще изградя "онази" връзка между братче и сестриче...Как ще преодолеем ревността...

Сега като си спомня как, докато бях бременна,баткото чакаше бебето...и все питаше дошла ли е зимата,за да го види!Нямаше ревност към нея...няма и сега...Няма сутрин когато той да пропусне да я погали,да полежи до нея,да й се порадва...

Това са моменти,които толкова много ми дават...И като че ли притесненията ми в началото са били малко неоснователни...Дали и и за другите майки това е толкова важно?Или само така си мисля...