състрадание и човечност

Здравейте,на всички!

искам да разкажа една история,12-годишното момиче от фейсбук  може и да накарало света да млъкне,но какво от това,сякаш се е променило нещо.
ще разкажа една реална човешка история....
обичам да ходя на едно кафе до нашия блок и няколко пъти там минава една циганка.(днес разбрах че е на 22г.) и тя не иска цигари както обикновено всички,нито пък пари,иска нещо какво то имаш како,как то ми каза за децата си
помагах й много пъти.все нещо събирах от къщи...
днес по пътя към къщи отново я срещнах,само че не около кафето,а до един боклукджийски кош,вика ми какво
правиш како,как си?
в ръцете й имаше един кроасан,моя малкия син като го видя и по щуря,най важното че тя искаше да му го даде,та за това я извиках на страна за по цигара и тя почна да ми разказва......
тя е сирак,ни майка ми баща,никоййй
един лев не взима помощи,та тя няма адрес,''нямам къща како'' има 4 деца,най голямото е на 6 години. спят ( няма да кажа къде,че и без това я е страх) на ужасно място,вика ми како на детето му му се наду там откъдето излизат зъбите.(венците) ко да правя?
те нямат какво да ядат.на работа никой не я взема,гонят я от всякъде.иначе не изглежда зле,просто й липсват дрехи,и може би спокойствието.
тези бутилки където ги събираше до контейнера,в последствие разбрах,че не са й ги взели.
така ми стана жал за нея,никой не й помага,въпреки всичко тя не си дава децата в дом,или на пътя да си ги оставила,как то мога, како, така ги гледам,сега ходи на няква нива да бере лук и ги мъкне със себе си.ужас като си помисля, само .....
така ме обхвана нещо.някакво възмущение,и състрадание... уж се държат циганите,а пък тя сама,евро рома и другите там организации нищо не правят,само за техни хора.
ааа и по важното ми каза,че я е страх да не й вземат децата,каза полицаите,защо те незнам.
много искам да й помогна  повече и да призова всички познати и непознати...
какво можем да направим за нея
 все пак у всяка майка трябва да има нещо човешко,на мене не ми дава мира тази циганка,вмъкна  ми се подсъзнанието,мисля.... какви наблагодарници сме .... бяхме занесли едни детски дрешки и лакомства в един домза деца с една приятелка,там  ни гледаха така все едно им носим подаяния,те всичко си имат децата,така ни отговориха. и наистина видяхме че са много гледани.а тази циганка щеше да скача до небето.

и все пак сме неблагодарници.ако някой нещо мисли че може да помогне,нека да ми пише на емейл.незнам кога пак ще я видя,но ще събирам за нея...въпреки всичко