Най-голямото богатство...

Винаги съм мислела,че раждането и като цяло майчинството са много чужди за мен неща.Дори не се радвах особено на деца,имам сестра на 7 годинки,когато се роди бях на 17,а не съм се впечатлявала особено от отглеждането и възпитанието и.Не се гордея с това,но искам да изтъкна,че човек наистина узрява за тези неща,най-хубавото,което може да ти се случи е да имаш дете,когато си готов за това.Не знам защо,но ми се струваше,че раждането е нещо толкова страшно,че не бих могла да го изтърпя.Знаех,че някой ден ще съм готова,но не знаех,че ще е толкова скоро:)Един ден просто погледнах детето на една позната и ме обзеха някакви непознати за мен чувства-огромно желание за мъничко човече,което да осмисля съществуването ми и да радва дните ми.Толкова изведнъж дойде и така силно желание,чак се питах истина ли е,да не е моментен порив,но не.Събудиха се в мен майчински чувства и осъзнах,че съм готова да бъда майка на 22 години:)Бременността ми беше поносима,нямах сериозни оплаквания и неусетно дойде 9-ия месец...Вече чаках с нетърпение да видя каква малка прелест сме сътворили с мъжа ми,така исках да я видя....

10.09.2009год.

Събуди ме някакъв силен шум и инстинктивно станах рязко да погледна през прозореца какво става.Щом се изправих,усетих нещо странно,помислих,че ми изтичат водите,но толкова малко количество,че не ми се вярваше.И в следващия час и половина беше все така-нещо изтичаше-по малко и често.Започнах да се притеснявам,вече бях сигурна,че нещо става,а имах час за запис на тоновете за обяд и се чудехме с мъжа ми дали да изчакаме или да тръгваме.Накрая потеглихме,аз-със смесени чувства-нетърпение,огромен страх от неизвестното и дали всичко ще е наред с нас,мъжът ми-видимо притеснен:)Приеха ме в Шейново(София) в 10.30 сутринта с изтекли води,4 см разкритие,което си остана толкова до вечерта...Мога да кажа,че не беше лесно раждане,като съдя по всички жени,които видях през целия ден в болницата.Толкова дълго продължи,толкова изтощително...но определено болката си заслужава:)Йоана се роди в 20.05 часа,на 10.09.2009 год.-четвъртък,50 см,3350 кг.Прекрасна!!!Когато я видях,онемях.Такава прелест не съм виждала никога.И е моя!След раждането  цяла нощ не спах,въпреки изтощението не можех да мигна от вълнение.Бях щастлива,че сме добре.Но ми трябваше време,за да опозная от близо чувството,че вече съм МАЙКА.Някак странно се чувствах,много щастлива,но и уплашена,страх ме беше дали ще се справя добре,дали ще се грижа за малкото човече пълноценно... Но всичко с времето си,както казват старите хора:)Трябваше ми малко време да се окопитя в новата си роля.Днес съм сигурна,че по-силно не съм обичала в живота си.Лягам и ставам с мисълта за нея(без да съм параноичка:)),просто я обожавам!Гледам я и си мисля-да имаш дете е истинско чудо и богатство,трябва да му се радваме истински!

Това е моята история-като хиляди други,но моя:)