Моя опит

Реших да пиша по темата, не за да давам съвети, а за да споделя личния си опит до момета. Ако все пак бъдa полезна на някой ще бъда доволна.

 Имам две момчета Бобо на три години и половина и Ивчо на седем месеца.

  Режим като по учебник: Когато се роди първия ми син бях решена да спазвам 100% режим - хранене през три часа и т.н. в резултат, на което през първия месец след раждането се чувствах като, че се намирам на друга планета - бебето непрекъснато плачеше, а аз така и неможех да се наспя нито пък да свърша каквато и да е къщна работа. След много терзания и чуство за вина осъзнах, че бебето трябва да се отглежда, не както пише в дебелите книги, а като се следят личните му нужди. След като тази простичка истина се избистри в съзнанието ми нещата лека - полека започнаха да си идват на мястото и ние двамата започнахме да се сработваме. С втория ми син нещата потръгнаха още след първия ден в къщи, защото не аз се опитвах да му налагам моите правила, а следях какво той искаше.

 Моето мнение е:  Бебетата сами избират своя режим, трябва само да разгадаете техните сигнали.

 Залъгалката: Никога не съм била 100% противник на залъгалките, за мен те са необходимо зло. Чела съм много статий, в които те тотално се отричат... С Бобко залъгалката, да си призная, ми беше спасение от непрестанния му рев (използвала съм я разбира се умерено обикновенно за приспиване). Когато прецених, че е дошло времето да се раздели с нея съвсем кротко и простичко нещата се случиха. Когато Ивчо се роди смятах отново да я използвам, но нещата така и не се получиха, той безапелационно не я прие (аз пък и не настоявах). 

 Моето мнение е: Може със залъгалка, но може и без нея. Избора май се прави от вас двамата с бебето.

 Захранването: В България все още педиатри препоръчват захранването да става след четвъртия месец. Прочетох доста литература и общо взето стигнах до заключението, че е хубаво захранването на бебето да стане след шестия тогава неговата храносмилателна система е достатъчно развита, за да обработва предложената му храна. На Бобчо започнах да давам плодови сокчета след петия месец по препоръка на педиатъра, според мен те допълнително раздразваха все още чуствителното му стомахче и този вариант не ми хареса. С Ивчо изчаках до шестия месец по мой избор, а по препоръка на сегашния ни педиатър започнахме със зеленчукови пюрета. Този вариант според мен бе по-удачен.

   Моето мнение е: Смятам, че захранването трябва да започва след шестия месец, но все пак отново трябва да се следят нуждите на бебето, за да решите с какво точно и кога да започнете.

 Проходилката: Никога не съм харесвала идеята децата да прохождат в проходилка смята, че купуването и е само хвърляне на пари на вятъра. От статиите, които съм чела мога само да кажа, че в общи линний педиатрите не я отричат единственото, с което може да навреди на бебето според тях е, че то може да падне и да се нарани. Бобко проходи без проходилка, сега за Ивчо също не смятам да я използвам.

 Моето мнение е: Ползването на проходилка е избор на родителите.

 Памперсите и Гърнето: Смятам, че приучаването на малчо към гънето трябва да стане възможно най-рано. Чела съм, че децат започват да контролират този процес около година и половина. С Бобчо започнахме запознаването с гърнето около първата му година, но самото тотално отказване от памперса ни отне доста време. Той започна да ходи без памперс чак на две години и няколко месеца. Разбира се в нашия случай имаше и допълнителен фактор - ясла, който вместо да му повлияе положително (имам предвид примера на останалите деца) беше точно обратното...

 Моето мнение е: Смятам, че в отказването от памперсите родителите трябва да проявят постоянство и да не се отчайват нещата се получават, но все пак децата са индивидуални и към всяко трябва да се намери правилния подход. И все пак запознаването с гърнето трябва да започне около годинка. 

 Ясла или детегледачка: Това е дилема, пред която е изправена всяка съвременна майка, тя ме е терзала и все още ме терзае. Смятам, че няма универсален отговор на този въпрос.

 За Бобко избрах вариянта ясла, на около 1 и седем - осем месеца той започна да я посещава. Трудно се адаптира и основната причина за това бяха непрекъснатите боледувания, които той така и неуспя да преодолее. Мисля, че основния недотатък на яслите си остав, че в тях има прекалено много деца т.е. голяма концентрация на вируси и бактерий (неизбежно е). С бавачка у дома човек може да си спести много здравословни главоболия и поредния ден, в които решавате с такото, кои да остане в къщи, защото мъника е болен.

  Моето мнение е: Сякаш предпочитам повече яслата - предоставя повече възможности за социализация и развитие на децата, които у дома и най-добрата бавачка неможе да осигури. Но .... все още не съм решила как ще постъпим, когато дойде време да се върна на работа.