Нови места....нови неща

Незнам дали тук е мястото,но ще си разкажа историята.Цялата бременост я изкарх в Созопол,родих във Варна и до 40-ят ден бяхме в Созопол.Мъжът ми спря да работи,за да ни отдели време на мен и нашият щастлив син-Дилян.Решихме да обиколим роднините да ни видят колко сме големи и усмихнати..Първо отидохме във В.Търново/на 20км. от града свекървами има вила/там моят Дидко спеше вечер по 10ч.нощем/нямаме нощно хранене/.После се отбихме и в Русе/аз съм от там/.Изкарахме цялото лято,като през седмицата ходихме на "текето"15км. извън града със езеро,парк,животни,поляни/правихме си пикници/,а събота и неделя ходихме пак при свекървами.Направихме разходка и до Силистра,гледахме залезът на кея.Дойде зимата ,трабваше вече да се работи и отидохме на Банско/чист въздух/.Два дни след престигането ни там малкият Дидко вдига температура-39.6".Отидохме в бърза помощ и искаха да ни слагат на системи,но ние отказахме и си тръгнахме.За нас това беше заради климата.На следващият ден нищо му нямаше,дни по късно се подаде едно зъбче/бяхме с две/за две седмици и половина се оформиха общо 6 зъбчета и се показаха.Зимата беше забавна,нямаше ден в който да не сме на вън.Дойде и март месец /станахме на 1год./и решихме да отидем до ски пистите-Нямаше вече сняг,но върховете ехтяха от радосни викове и писъци на Дидко.Баба му беше на гости и бяга след него по баирите,гонеха една сърна...оттам отидохме до едно езеро да хапнем/сам си ловиш рибата/.Но нашият Дидко като видя голямата поляна и до нея водата,почна да бяга и да вика от радост-уплаши рибите,а рибарите...За щастие на нашият тати имаше и едно изкуствено басейнче кадето имаше жива риба,но трябваше да побърза преди Дидко да я беше хванал.Голяма игра падна,а залезът беше незабравим.Дни след това си отидохме на Русе,стояхме седмица,последният ден Диди дигна температура/изписаха ни антибиотици/отказах да му ги давам,неможахме да я смъкнем на пълно,но сутринта трабваше да тръгваме за Банско.Отидохме и се оправи до вечерта,До края на седмицата се показа едно кътно зъбче, на следващата още две зъбчета.Стояхме две седмици,планирахме разходка отново до Русе,по пътят видяхме табела-"Рилски манастир",със съпругат ми не бяхме ходили и се отбихме.На Дидко му бяха мн. интересни Поповете,искаше да му правят "боц"или ги дърпаше за расото,останахме да преспим там/да се пречистим/.Сутринта продължихме,но минахме през свекървами и останахме там две нощи.Оскубахме цветята на баба и си тъгнахме.На обяд вече бяхме във Русе,но се обадиха на съпругът ми да отива на Сл.бряг за сезона,до вечерта трябваше да реши,каза че без нас не тръгва никаде и до вечерта бяхме вече в Сл.бряг.Когато чуха бабите...какво мърморене,че не сме били подготвени да тръгваме за морето,детето е малко,идваме от път,от планина,нямаме нищо за плажа,лекарства,кремове и т.н...На другият ден отидохме да видим каква реакция има Диди като види водата.Все едно беше със дълги години стаж на спасител-гони вълните,после бяга от тях /със усмивка на уста/,седна на мокрият пясък и почна да рови  и да си играе.Сърце неми даваше да го махна от там,стояхме половин час и се прибрахме,вечерта температура...на следващият ден цял ден,неможим да я смъкнем,но пак отидохме до водата..вечерта нещо боцка в устата на Диди-ето и първият кучешки зъб,а една седмица по късно се появи още един и последният кътен /за по-хубава усмивка/.сега всеки ден си ходим на пясака/в 18ч./ къпем се по-един път във морето,прибирамесе,още една баня,сучим и лягаме да спим.Сутринта дърпаме Тати за ушите и му даваме целувки,като го обедим да излези с нас отиваме на разходка по цялата алея на Сл. бряг.На обяд се прибираме да сучим и да спим,а след обяд докато стани време обикаляме /без количката/по плажната алея докато стани време и ние да отидем на пясака.Бабите се шегуват "Имате още зъбки да вадите,къде ще отидете на екскурзия за да ги извадите и тях?"На нашият Дидко не му пречи да пътува,винаги е усмихнат и дружелюбен със всеки.Туристите го убожават.Като сме в заведение ги посреща на вратата и им дава целувки.Винаги има приключения с дете и то на път.