ЧРД, Маги!

На 26 юни нашата малка принцеса навърши 2 години. Сигурно и вие сте били така- толкова се вълнувах. Беше ми хубаво, и малко тъжно, бях и горда, и неудовлетворена. Предварително имах толкова много планове, които впоследствие се промениха, заради времето. Но пък детското парти стана съвсем спонтанно и затова пък хубаво.

Казвам си, че не е толкова важно, ако нещо не е изпипано, както трябва, че предстоят още много празници, но пък знам, че не е съвсем така. Защото всеки неин рожден ден си е уникален. Вярно, ще има и следващи, но те ще са трети, четвърти, пети...

Искам да направя най-доброто и хубаво за детето си, а накрая от престараване, все не ми харесва нещо. А може би съм прекалено взискателна? Може би не си давам възможнот да се порадвам на късчето хубаво, което ме заобикаля? А трябва да мога. Ето утре пак ще е празник- 2 години и 1 ден, после и месец, и половина... Но все забързана в ежедневието, в грижи и проблеми не успявам да се насладя и очаквам с нетърпение големия РД.

И затова се получава разминаване- едно кроиш, друго се случва. Приличам на дете, което не е получило желания подарък. Детето ми расте, аз не пораствам и не поумнявам.

Пиша всичко това, знам че е вярно и пак търся оправдание...

Както и да е- да ми е живо и здраво сладкото ми детенце и да расте умно и  щастливо, пък нищо, че аз в себе си все ще съм недоволна от нещо...