НАШАТА ПРИКАЗКА

Днес е денят,в който таткото на нашето съкровище Златомир ме целуна за първи път.Мястото не беше от най-романтичните,но моментът беше незабравим...В една червена шкода,която днес вече не върви,но винаги ми напомня за тогава.Макар че са минали цели 6 години.

А на 9 април нашият бебо ще навърши 6 месеца.

Всичко започна като на шега и с времето се усилваше.Ходехме вече почти три години,обичахме се и всички очакваха да чуят Менделсон,когато се разделихме...

И макар че три години мама и тати не бяха гаджета те не преставаха да се виждат от време навреме,с изключение на 6 месеца...

Когато мама разбра за бебо беше хем радостна,хем уплашена.

Да дадеш живот е толкова отговорно.

Да дадеш живот от любимия човек е толкова прекрасно.

Събрахме се когато мама беше в 7 месец и най-хубавият момент беше,когато тати целуна коремчето и...

Всичко след това беше от хубаво по-хубаво.  И миговете с него,и това че вече си имахме тати,който ни обичаше и двамата.И това,че всички около нас се радваха...

Тати идваше с нас на консултациите,по изследванията,на 4Д видеозона...

Вълнуваше се с мама и се радваше...

Пет дена преди секциото го изпратиха в командировка и това бяха най-тъжните ни нощи с бебо,а и за него.Но вечерта преди големия ден тати се върна,макар и много морен,за да ни гушне за последен път с коремчето.И да заспи до нас...

Сутринта бе по-притеснен и от мама,а когато в МБАЛ Дева Мария се качи с мама до асансьора преди операцията се стараеше да не издава колко се притеснява.

А после два часа след излизането на мама от упойката бе много много щастлив.

Такива бяха и думите на лекарката ни д-р Дорийска...Честит син мамо,таткото е много щастлив...

А после когато ме целуна в стая 420 и каза че е снимал бебо,когато са го показали,минути след раждането мама се успокои напълно.

 Мама Радка Атанасова

П.П.Тати се казва Любомир Димов  и мама много го обича.И му благодари,че никога не забрави хубавите мигове с нея и продължи да си я обича,макар и по свой си начин.

Че и подари най-хубавото нещо на света,освен любовта си,нашата рожба,която в момента спи в средата на спалнята с личице обърнато към него.

И че днес си спомни сам какво празнуваме,в един ден,който макар че се води Ден на лъжата,за нас излезе Истината на живота...