Блог
Честита Баба Марта
•
от
Мадлена Петрова Моцова
•

Ако се разходите из България на 1-ви март, ще видите
Това е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта. Произходът може да е прабългарски или тракийски.
Обичаят за вързване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) на 1 март е познат в България, Румъния, Гърция, а в миналото и в Република Македония. В България и в Румъния мартеници се вързват на ръцете само жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница на скрито място, например в обувката. В Гърция мартеници се вързват само на ръцете на децата. В България мартеници се вързват още на млади животни и дървета.
Мартениците са вид аксесоари, които носим всяка година на 1-ви Март. Те се изработват основно от бяла и червена усукана прежда от ляво на дясно.
Те се носят на китката,на пръста като пръстен, на вратлето на децата, на плитката на момите или се закачват на дрехите. Мартениците основно се изработват от вълнени или памучни нишки в двата основни цвята: бял и червен.
Има много символизъм в мартениците. Белият и червеният цвят са основни при изработването им. Белият символизира зимата и чистотота

Червеният цвят представя слънцето, идващата пролет, новата надежда и очакването на топлото време. Червеното също отблъсква злите сили, демоните и болестите.
Обичаите и мартениците имат дълга история и днес може да чуете различни версии за появата им и защо се носят.
Една от тях разказва за стара жена, наречена Баба Марта, която си променя характера много бързо и често е ядосана. Вярва се, че българите носят мартениците, за да накарат Баба Марта да не се сърди и да не прави зимата по-дълга.
- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде - думал й свекърът.
- Кърпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът. - Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Така останал обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.
Според друга разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция “заемни дни”, “заемници”, “броени дни”. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото й в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
В много райони на България има обичай 1 март да се посреща и със запалени на открито огньове. Хората ги прескачат, защото се вярва, че така ще са здрави през годината. А старинно заклинание обяснява, че с тези огньове хората обещават на баба Марта да я стоплят, а в замяна тя ще ги топли след това. Огънят е земният знак на слънцето. От там идва и другото основно значение на червения цвят в мартениците – като символ на слънцето и огъня. Когато палят първомартенските огньове, хората вярвали, че “разпалват” и небесния огън – слънцето, за да дойде пролетта.
Носенето на мартеницата има магическа сила. Тя се възприема като амулет, който трябва да прогони злото и да привлече доброто В мартеницата е скрит и друг магически смисъл - да предизвика нов живот. Не случайно тя се изработва като се увиват в едно бял и червен конец. В българската символика червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият - с женското. Тяхното свързване в едно означава зараждане на нов живот. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.
В Разградско има обичай рано при изгрев слънце домакинята да мята червен плат върху едно от плодните дръвчета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Родопите, освен бял и червен конец, се вплитат и сини, зелени и розови конци. В Шопско мартениците се правят като вързани червено момче, наречено Пижо и бяло момиче – Пенда. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни продукти, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червенеещи се или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи. Както се вижда, червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Бялата вълна в мартеницата символизира дълъг живот, а червената - здраве и сила.
Символиката на цвета (особено червеното и бялото) е силно застъпена в Църквата, в църковното богослужение и в бита на християните.
На този ден има и практика да се гонят змии, като за тази цел се палят огньове, както и се изтупват постелките за да се изгонят бълхите от дома. Част от празничната обредност е закичването с мартеници. Според легендата мартеницата води началото си още от времето на кан Аспарух, които бил предвестен за идването на сестра си в новите земи със бял конец обагрен с кръв. Според едни това била кръвта на бат Баян, а според други на сокола, който водел сестра му.
Обичаят се е запазил и до днес въпреки, че в правенето на мартеници има нови елементи, неговата същност не се е изменила – а именно закичването за здраве.
БАБА МАРТА БЪРЗАЛА
Йордан Стубел
Баба Марта бързала,
Морави, зелени,
Бели и червени:
Първом на гората –
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.
После на градините –
Да цъфтят гиргините
И латинки алени,
И божури шарени.
Круши да жълтеят.
А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.