Раждането на Лео

Сега, когато пиша тези редове, се връщам точно година назад, когато са оставали само 2 дни, преди моето мъниче да се появи на бял свят.

Коремчето беше вече доста голямо, а бебчето вътре здраво и добре развиващо се, по мнение на докторите нито голямо, нито малко. Само дето не се беше обърнало с главата надолу..... Но така помогна много на мама :) Всъщност, той си застана в седнало положение още от самото начало и изобщо не благоволи да се помръдне :)

През месеците от 7-ми  до 9-ти, лекарите опитваха многобройни процедури, за да го обърнат като се започне от акупунктура,индийски упражнения и се стигне до ръчен масаж в присъствието на екип в готовност, ако има евентуално започващо раждане, но малкото юначе изобщо не се впечатли и продължи да си седи. Докторите казаха, че от малък е с характер!

След като вече беше къснода се обърне в изходна позиция, се наложи и скенер на таза, за да се види дали всичко е наред за едно нормално раждане. Всичко беше ОК, докторите казаха, че таза е перфектно широк, за да мине бебчето. Тогава вече ми дадоха право на избор, дали искам чрез секция или нормално. До този момент нямах право, тъй като във Франция, където се роди Лео, няма такава опция като секцио по желание. Пък бебчета със седалищно предлежение израждали често и без усложнения, но все пак избора бил на майката, защото при едно нормално раждане се процедира с тройно повече внимание. Аз реших, че не искам усложнения, все пак беше доста по-опасно за бебето и си избрах секциото.Всички доктори в болницата се изредиха да ме убеждават да си промня решението, но аз отказах, защото не исках да рискувам нещо да се случи с бебето и така или иначе да се наложи да раждам чрез сечение. 

И такаааа...... 28.03.2009...точно седмица преди термина. Удари ме страхотна чистка. Цял ден шетах, а в късният следобяд започна да ме наболява кръста. Отдадох го на умората и не мислех, че ще раждам.Пък и доста се развълнувах същия ден, защото едно момиче от форума в който пишех, роди същия ден, а бяхме с еднаква дата на термина. По-късно вечерта болките в кръста станаха доста по-силни и чести. Тогава разбрах, че може би до няколко часа ще дойде момента. На сутринта със силни и много чести контракции, отидох в болницата, където лекарите потвърдиха предположението ми, че е дошъл дългоочакваният момент:)

И така без усложнения, на 01.03.2009г, навръх баба Марта, в 16,02 мин. се роди малкият Лео, тежащ 3020г и 50см:), напълно здраво и нормално детенце:)

Дадоха ми го на секундата, току що роден. Не мога да опиша какво почувствах тогава. Сякаш на света бяхме само аз и моето малко бебче, а времето беше спряло:)

Същата нощ ми го взеха (по обясними причини), но на следващата и до края на възтановяването ми в болницата,малкото човече спеше при мен. Гушваше се като малко жабче върху мен и така оставахме цялата нощ, а през дните се опознавахме и свиквахме... аз с него, а той с външният свят:)