Чудото наречено живот.....започва!

Това не е приказка,а нещо по-хубаво и от най-хубавата приказка,защото е истинската история на едно малко създание,неговото зачеване и дългия период на растеж.

Тя започва там където обикновено свършват красивите приказки-с щастливия край и вечно влюбени съпрузи.....Дойде като благословия,за да ми напомни за безграничната любов ,за магията на живота.Вълнението и тръпката са неуписуеми!

Началото...

Кога беше то-всъщност незнам!?

На 13 август заминахме на море с идеята да си починем хубаво и да поработим върху идеята да имаме второ дете.Всъщност тази мисъл ни преследваше от много по-рано.За таткто това се бе превърнало в цел,докато аз все още не бях напълно сигурна...Осем години все отлагах и позволявах други емоции да вземат превес в живота ми.Отдадох се на кариера и професионално развитие и за мен нямаше нищо по-важно от първия ми син,на когото исках да предоставя целия свят.Последваха проблеми...лечения и в един момент напълно се бях отказала.

По това време моя приятелка беше бременна и покрай грижите и вълненията за нея аз някак си се заразих и реших,че можеби моментът е дошъл.Така оставих нещата в ръцете на Господ!

Ако трябва да бъда подробна,заминах ме на морето,а аз бях с няколко дневно закъснение на месечния ми цикъл,което при мен си беше нормално...И така заредена подобаващо аз чаках деня,в който ще се провали моята почивка.Чаках....и чаках.Започнаха отново съмнения,страх и едновременно с това и тайна радост.Незнам дали от внушение или от някакъв дискомфорт аз наистина се чувствах зле:все ме болеше стомах,все ми се гадеше и спеше,пътуването ми се стори кошмарно и все едни такива ужасии.Отдавах го на смяната на климата и яденето на морски дарове,които обожавам .

Прибрах ме се,а аз все още бях безкрайно раздвоена-все още мислех,че има вероятност да ми дойде при това,че бях ходила на лекар преди отпуската ми.В същото време мислех за бебе.Улавях се често как си представях,че съм бременна,поглеждах коремчето си и мечтаех...

На 8 септември си направих тест,не можех повече да гадая.Бяхме на ресторант и аз го направих тайно в тоалетната.Нещо се обърка...незнам ,излезе невалиден,не отрицателен,но не се показаха двете чертички.Прибрах го в чантата си и с надежда го поглеждах цяла вечер-да не би да има промяна....

Дали ме завладя напрежението или по някакъв начин бях разочарована,но по-късно много плаках и си казах"никакви деца повече!....НЕ ИСКАМ ДА СЪМ БРЕМЕННА"

Оставих нещата просто да се случват...И НЕщо наистина се случваше,нещо се променяше.Жената винаги го усеща,усеща,че не е сама...

И така до денят,в който реших,че е време да отида на лекар.Дали за мое успокоение или да се разочаровам за пореден път,импулсивно влязох в кабинета на моя доктор.Докато легнах на кушетката и му обяснявах за закъснението си,той каза:

"Ами,да бременна си.Плодът е на 9 седмици"

Единственото,което можех да изрека в този момент беше:"То добре ли е ?"След положителния отговор и успокоението от страна на доктора,последва въпросът:Желана ли е бременността и дали ще задържа бебето?

РАЗБИРА СЕ!-идваше ми да крещя,но 9 седмици...Върнах времето назади според доктора се е случило около 21 юли,дни след нашата годишнина.Татко то ме чакаше отвън, а аз се опитвах да бъда сериозна и по някакъв начин да прикрия ухилената си физиономия.

Очаквах емоцията да ни завладее по друг начин,да има прегръдки,целувки...но той каза само:"аз го знаех..."Предполагаме бил щастлив по неговия си начин,който аз не разбирам

А аз толкова го обичах това малко създание...

Един човек веднъж ме попита:"Как може да обичаш нещо,което не познаваш?"

Как да разбере,че майчинското чувство е нещо много силно.Мисълта,че в мен расте малко човече,че там вътре е моята нова рожбичка и тя има нужда от мен,от моята любов и грижи ме завладя изцяло!