Нашата прказка

Ето и нашата приказка на сем.Николови

 Едно лято през  месец юли тръгвам на гости на моята майка която живее в Гърция. Купила съм си билет и чакам  в  кафенето на автогара Варна да стане време за потегляне на автобуса за Атина.На съседната маса ми се усмихваше симпатичен мъж, помислих си - хубав но сигурно вече е зает.Изпих си кафето и отидох да се настаня в автобуса. За моя голяма изненада,до мене на сдалката  дойде да  седне мъжът от кафето.По пътя за Атина се разприказвах ме ,запознахме се и си разменихме телефонните номера,и той отивал на гости на сестра си в Атина,която се оказа че живее на около 25 минути разтояние от майка ми.След като пристигнахме в Атина се разделихме, и в мен остана ндеждата че отново може да се видим някои ден.Минаха два или три дена и получих съобщение от него да се срещнем.Излязохме,запознах се със сестра му, той с мойте родители и до тука всичко вървеше добре,след приятните изживявания  решаваме да се прибираме заедно към България.Речено сторено,качихме се задно на автобуса и  тръгнахме към дома,но  като приближихме Българо-Гръцката граница и автобуса спря , той стана от седалката  извади от джоба си една малка кутийка падна на коляно и ми поиска ръката.В целия автобус хората унемяха,а да не говорим за мене.След като се съвзех му отговорих  силно ДА . И така заживяхме щастливо, и си имаме две пркрасни деца.