Дейности на родители и деца

Въпреки че са твърде познати, тези дейности представляват за нас интерес, тъй като са от значение за изясняване на отношение и се различават твърде много от дейностите характерни за другите отношения. Хранене. Това е едно от основните неща, които родителите правят за децата си. Храненето независимо дали и естествено (от гръдта на майката), или изкуствено, отнема голяма част от времето през първите месеци. Достигайки четиригодишна възраст, децата започват да приемат нормални ястия, но при много от тях възникват проблеми с храненето (например не искат да ядат това, което им се предлага или оставят храната в чинията), поради което са необходими големи усилия за изграждане на правилни поведенски навици при хранене. По време на средната детска възраст времето за хранене се превръща в приятно семейно събитие; по време на юношеството това може да се окаже единственото време, в което се срещат родители и деца и да бъде източник на големи конфликти.

Надзор. Много усилия родителите посвещават, за да наглеждат (или за да се опитват да наглеждат) заниманията на децата. Детето трябва да бъде облечено, преоблечено, изкъпано, съблечено, поставено в количката, детското креватче или люлката, да бъде убедено да си легне да спи и като цяло постоянно да бъде „под око”.

След навършването на първата година повечето майки започват да създават у децата си хигиенни навици, въпреки че често това не се получава; не позволяват на децата да си играят с гениталиите. През периода на детството на детето трябва да се дават играчки, книги, трябва да му се създаде обстановка за игра вкъщи или да се изведе навън, то трябва да бъде взето и доведено до училище, да се поддържа чисто.

На седемгодишна възраст 30 % от момичетата и 15 % от момчетата са придружавани до и от училище; често срещано явление е това, което Нюсън нарича „наглеждане” – да се внимава много къде е и какво прави детето. При юношите наглеждането е по-трудно, но родителите се стремят да се убедят, че децата ходят редовно на училище и си пишат домашните, че се връщат в къщи навреме и че не дружат с лоши приятели. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Разговори. Майките обикновено говорят много на децата си – първоначално това е монолог, но в него детето започва да взима все по-голямо участие и така се учи да говори. Родителите четат на малките деца; разговори се водят по време на хранене; децата задават много въпроси, на които получават или не получават точни отговори; освен това те са склонни да разказват какво се е случило в училище или на други места извън къщи. През началните години на юношеството разговорите намаляват, тъй като децата предпочитат да разговарят с връстниците си. Те стават майстори на „некомуникацията” от следния тип:

Родителят: „Къде беше?”

Юношата: „Навън”

Родителят: „Какво прави?”

Юношата: „Нищо”

Изразяване на привързаност и усещане за радост от присъствието на другия. Майките с малки деца отделят много време за физически контакт с тях; по-късно това става главно, когато ги къпят, слагат да си легнат и когато им четат. На четири годишна възраст повечето деца искат да бъдат милвани и целувани, а 95 % от майките правят това с удоволствие; 66 % от майките взимат четиригодишните си деца в леглото си, ако не могат да заспят; 66 % с ентусиазъм се включват в детските игри.

През първите години между родителите и децата е налице високо равнище на телесни контакти; децата все още се притискат към майките си или се стремят да бъдат по-близо до тях, когато са на непознати места или се срещат с непознати хора. На седемгодишна възраст децата и родителите все още се радват взаимно на присъствието си и си разменят много привързаност, особено майките и дъщерите. От своя страна момчетата имат повече общи интереси с бащите си и прекарват повече време заедно.

През периода на юношеството рязко намаляват физическите контакти и демонстрациите на привързаност, въпреки че последните може да бъдат изразени косвено от родителите – като показват своята грижа, интерес и одобрение и като поднасят подаръци; в същото време е възможно семейството да прекарва повече време заедно по време на отпуски и ваканции.

Подпомагане. Родителите правят много за своите бебета и четиригодишни деца, въпреки, че децата не могат да им се реваншират с много неща. Когато навършат седемгодишна възраст, от повечето деца се очаква да подреждат и поддържат играчките си – било сами, било с помоща на майките си. Само 18 % от децата изпълняват рутинни домакински задачи (например миене на съдове).

Други 53 % получават пари от родителите си за извършената работа. Юношите невинаги помагат особено вкъщи и могат да бъдат обвинени, че се чувстват като в хотел, въпреки че някои от тях внасят свой дял в доходите на семейството.

В тези общи за родители и деца основни дейности можем да видим корените на дейностите в другите отношения през по-късни периоди на живота – храненето като фокус на контактите в тесните отношения; взаимната близост на майките и дъщерите; общите интереси на бащите и синовете – всичко това отразено в образците на мъжкото и женското приятелство. Телесните контакти откриваме по-късно в сексуалните взаимоотношения; наглеждане или надзор – в служебните отношения; разговорите и подпомагането са важни и играят основна роля във всички