С пръст в устата

 Смученето на палеца е проблем, по който съществуват противоречиви мнения. Доскоро се смяташе, че това е вреден навик, борбата с който трябва да започне още при появата му. Съвременната неонатология обаче има друго тълкуване – при новороденото това е показател за недохранване или незадоволеност на сукателния инстинкт. Потребността да суче е най-голяма у бебето през първите 3-4 месеца след раждането. След това тя постепенно намалява. Някои бебета искат да сучат само докъм седмия месец, у други тази потребност изчезва чак след една година. Затова, преди да започнете борбата със смученето на палеца, най-напред опитайте да промените режима и продължителността на хранене. 

Смучене на палеца при кърмачета

Ако след като сте накърмили бебето, то захапва палеца си (понякога и цялата ръка), е твърде вероятно все още да е гладно. Невъзможността при кърмене да контролирате количеството кърма, която изсуква мъничето, често довежда в началото до недохранване. Добре би било първоначално да кърмите при поискване, защото така ще регулирате лактацията си и ще „произвеждате” достатъчно мляко за засищане на новороденото. Оставете го по-дълго време на гърдата, вярно е, че изсуква необходимото му количество мляко още през първите 5-10 минути, но за задоволяване на сукателния рефлекс му е необходимо още време. Затова може спокойно да кърмите бебето 30-40 минути, ако то само не се откаже от гърдата.

Палецът и зъбките 

Навикът на детето да си смуче палеца може да попречи на нормалното развитие на устната кухина и да доведе до деформация на челюстите. При деца, които смучат палеца си, горните предни зъби често растат напред, а долните леко назад. Колкото по-дълго детето смуче палеца си, толкова повече се изкривяват зъбите. Изкривяването в значителна степен зависи от положението, в което се намира палецът в устата на детето. Затова се смята, че залъгалката е по-безвредният вариант, тъй като формата й е съобразена с анатомичните особености на детето. Стоматолозите твърдят, че смученето на палеца не оказва никакво влияние на постоянните зъби, които изникват около 6-ата година.  

Преодоляване на „зависимостта”

С наближаването на първата година детето започва да се осъзнава като отделно същество и това го тревожи. Когато свикне с този факт, то започва да търси други начини за успокоение, защото се нуждае от постоянно утешение, когато му е зле или преди заспиване. Смята се, че умението му да успокои себе си (използвайки за утеха палец, играчка, биберон, завивка) е признак на самостоятелност. Това е времето, когато е възможно трайното придобиване на вредния навик за смучене на палеца. Психолозите твърдят, че до тригодишна възраст то не пречи на психическото развитие на детето, но все пак преодоляването му е необходимо и към него трябва да се подходи много внимателно.
Много от „народните рецепти” за справяне с проблема препоръчват мазането на пръстчето с неприятно на вкус вещество или слагането на ръкавички. Истината обаче е, че веднага след като приключат мерките за отказване, палецът се връща в устата, а детето става още по-упорито. Безсмислено е да се прибягва до методи, които предизвикват болка и неприятни усещания. Детето може и да не суче палеца си, но задължително ще прави нещо друго, за да се успокои, така че неадекватното отношение на родителите му към този навик може да го направи неспокойно. При никакви обстоятелства не бива да употребявате физическа сила, например да пляскате пръстчето или да го вадите насила от устата.Важно е да предложите на детето друг начин за успокояване – мека играчка, одеяло, приятна музика, разнообразни занимания. Нека детето само избере по свой вкус какво иска, за да си осигури спокойствие.