Моята история с щастлив край

Моята история започна преди 10 години.Тогава срещнах съпруга си на нашия абитуриентски бал в Слънчев бряг.Всичко беше като в приказка.И двамата сме от гр.Шумен,но преди това не се познавахме,а просто бяхме с една и съща туристическа фирма.Любовта ни беше от пръв поглед.Няма и година след това и ние заживяхме заедно.Оженихме се  през 2006 г. и решихме,че вече сме готови за дете.Само след 2 месеца,аз бях бременна.Немога да ви опиша чувството,което изпитахме двамата,като разбрахме.Но за съжаление всичко беше много за кратко.На 2.01.07 г. постъпих в болница по спешност с кървене.След 5 дена на системи загубихме бебето.Всички лекари ме успокояваха,че при първа бременност често става така,но това не засяга следващата бременност.Със съпруга ми изчакахме 6 месеца по съвет на лекарите и веднага след това отново забременях.Този път страшно много се пазих и внимавах,но въпреки всичко,точно в седмицата,в която загубих бебето първия път,се случи отново.Отново получих силно кървене и отново всичко се повтори.Този път ме посъветваха да си направя имонологични и генетични изследвания преди да забременея отново.Така и направих,но не се откри причина за спонтанните аборти.И след като със съпруга ми бяхме готови за трети път да се опитаме да постигнем мечтата си-а именно да станем родители,съдбата ни поднесе поредното изпитание.Не можех да забременея ! Започнаха отново куп изследвания и причина все не се намираше.Почти всеки месец правих стимулации,гълтах всеки ден по цяла шепа хормони и всеки път оставахме разочаровани.И така,докато един човек,на когото повярвах,ми каза през септември,че до края на годината ще забременея и този път всичко ще е наред и ще си имаме едно много засмяно момченце.Че проблема не е здравословен,а идва от самия страх,който изпитвам да не се случи отново същото.Хванах се за това като удавник за сламка.Повярвах и така и стана.Още на следващия месец забременях без стимулация,без нищо.Този път ВЯРВАХ,че всичко ще е наред.Чувствах го.В шеста седмица отново прокървих и за пореден път се обърнах към моя лекар,който е д-р Даниел Димов от гр. Шумен и на когото съм страшно благодарна,че винаги се е отзовавал и по всяко време може да се разчита на него.БЛАГОДАРИМ МУ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ !Той веднага взе нужните мерки и след няколко дена кървенето спря.Странното е,че този път като че ли не се притесних много.Бях сигурна,че всичко ще е наред.Въпреки това един месец останах на легло и точно на коледа,доктора ни каза,че опасноста вече е отминала.Чувството е неуписуемо,когато за първи път усетих движението на бебо в корема ми,когато за пръв път видях малка издутинка,която се движи и аз се чудех дали е ръчичка или краченце.Нямахме търпение да се роди и да го гушнем.Термина ми беше 10.07.09г. но заради проблемната бременност,доктора препоръча раждането да е със секцио.Избрахме дата 1.07 ,но явно и малкото ангелче нямаше търпение да се запознае с мама и тате и още на 21.06.се озовах в болницата с контракции.Там обаче ме сложиха на системи за да ги спрат,защото бебо е още малък и целта беше да задържим раждането до 1.07.Да ама не.Малкото човече беше решило друго и неискаше да чака.Май беше по-любопитно и от нас.И така на 24.06.09г.в 18:40 ме срязаха по спешност,защото беше започнало разкритие и аз станах мама на малко сладко момченце.Едва изчаках до другия ден за да ми го покажат.Беше много мъничко спящо човече,което зърнах само за 2-3 минути,защото още не можех да ставам.Нямах търпение да ми го донесат и аз да се грижа за него.На четвъртия ден вече можех да се движа и тогава ми го донесоха за постоянно.Беше едно малко вързопче с големи любопитни очички,толкова нежно и крехко,че ме беше страх да го пипна.Никога няма да забравя този миг.Оттогава сме неразделни.Малкото юначе кръстихме Даниел,както се казва доктора,помогнал за съществуването му.Надяваме се един ден да стане също толкова добър човек,като него.Сега той расте под грижите на мама и тате и е едно наистина вечно усмихнато дете.А на всички ,които искат да имат деца,но нещо все нестава искам да кажа-ВЯРВАЙТЕ И ЩЕ СТАНЕ ! Знайте,че често проблема е в главите ни и че трябва да мислим позитивно и всичко ще е наред.Не се отчавайте,а ГОРЕ ГЛАВИТЕ  ! ЩЕ СТАНЕ ! БЪДЕТЕ СИГУРНИ !СТИСКАМ ВИ ПАЛЦИ !