Трябваше ни щастие

Трябваше ни щастие- толкова голямо,че да компенсира страданието и мъката по загубата на близък човек.

Разбира се болката си е още там,но остава утехата,че когато си загубил някого се ражда друг…може би татко продължава да живее в мислите ни,в това че го откривам в детето си,в някои негови черти на лицето,а се надявам да се е запазило и частица от характера му.

Единствено съжалявам за това ,че не решехме по-рано…

Не съм предполагала ,че това е щастие,което осмисля целия ни живот,преобръща го,прави ни по-търпеливи,по-упорити…..

Виждаме по друг начин света!

Беше август.Усещах, че нещо се променя.Чувствах го!

На 27 септември доктор Д.Костадинов потвърди ,че съм бременна.Не съм правила тестове за бременни.Искахме да имаме детенце!Знаех, че съм се променила….и то вече съществувашеJ.

Прегледът започна весело,с въпроса:”Има ли в рода Ви близнаци?”От което мъжът ми Веско се изпотил, подкосили му се краката,защото все му пожелаваха да има близнаци-момиченца.За мен броят и полът на децата нямаше значение,исках само да са здрави.

Е,в последствие  докторът обясни,че съм предразположена за близнаци ,но в толкова ранен етап оцелява „сакчето с по-едрия плод”.Защото на нашето бебче все още не беше се оформило нищо,нямаше и сърчице.Назначиха ни преглед на 23.10,когато щяха да регистрират  и бременността ми.

Помня деня,хубав топъл есенен  ден,бяхме най-щастливите хора на света.Но решихме да запазим всичко в тайна,беше  твърде рано.Искахме да изчакаме да минат първите  три месеца.А  те минаха много бързо.Остана ми само споменът  от гаденето,което при мен беше не само сутрешно.Чувствителността към миризми и аромати.Но всичко беше толкова хубаво…започваше нашата приказка!С нетърпение  очаквах и онова  трепкане на пеперуда,за което бях чела .Магията да усещаш развиващия се живот.Една приятелка беше ми дала книга за бременни,където се проследяваше развитието на детето всеки месец,дори по дни.А и от декември 2006г. си купувах списание „Моето дете”.Благодарение на което се чувствах  спокойна,подготвях се за всичко ,което ще ми се случи J.Чувствах се добре,вярвах в себе си и в това ,че природата си знае работата.

Ноември месец  започнах да усещам някакво въртене,усукване,не точно като гъдел или пърхане.Бебчо  все по-осезаемо  започна да напомня за себе си.А декември вече риташе видимо.С тати се радвахме на малкото тупкане ,на неочакваното силно ритане.Това малко човече ни даряваше с хиляди мигове на неописуемо щастие.

И очакване,че най-хубавото нещо тепърва предстои!