Бебето – главният герой по време на раждането

Ако всеки момент очаквате вашето бебе да се появи на бял свят, сигурно си задавате множество въпроси. Как точно ще се случи всичко? Ще се справи ли моя бебчо...а аз самата? Вероятно сте прочели много за раждането и сте изслушали безброй разкази на жени, които вече са преминали през това изпитание, но всички те са от гледна точка на майката, но не и на малкото същество. Именно то обаче е главният герой по време на раждането. Запознайте се от близо с неговата роля.

През деветте месеца бременност бъдещата майка и нейното дете живеят в един общ ритъм. И така, докато един ден малкото същество не се почувства готово, да поеме по пътя на своята самостоятелност. Инициатор е именно то – когато всичките му органи са вече напълно съзрели, ендокринната му система освобождава хормон, който слага начало на родовия процес. Разбира се, става въпрос за случаите, когато всичко върви по план и няма никави усложнения.

И така малкото създание поема пътя си към светлината, а ролята на неговата майка е да му помага, за което й напомнят все по-честите и болезнени контракции. Раждането е важно изпитание и за двамата. По време на него детето се подготвя да посрещне предизвикателствата на външния свят – друга температура, силна светлина, непознати усещания...и първата глътка въздух. Затова децата родени със секцио, които шокиращо са били извадени от утробата на майка си, трудно се адаптират към новата ситуация.

Първа фаза на раждането - подготовка
Първата задача на малкото същество е да се премести от кухината на матката към разкриващата се от контракциите шийка. Тази маневра трябва да се извърши бавно и постепенно и обикновено отнема между 6 и 12 часа. И в този момент майката и бебето работят задружно. Мускулите на матката се свиват и избутват мъника в правилната посока. В резултат на все по-тясното пространство той пък прибира ръчичките и крачетата към тялото си и се подготвя да премине през тесния „коридор” към външния свят. Важна е не само физическата, но и психическата нагласа на малкия герой, затова адреналинът му се покачва, а пулсът се учестява. Той е под напрежение, но не мислете, че страда. Природата се е погрижила да му спести неприятните усещания – голямото количество ендорфини, които се отделят по време на раждането действат като естествено обезболяващо, а сака с околоплодни води омекотява притискането на матката. Когато мъника влезе в тясното пространство на малкия таз, главичката му се защитава от фонтанелата – възглавничка от мастна тъкан, която пази мозъка му от увреждания.

По време на паузата между контракциите семейството взема кратка почивка преди решителното събитие. Много е важно майката активно да помага на своето бебе с правилни напъни. Ако тя е неспокойна и упашена, мускулите й се свиват силно и притискат прекалено мъника, а притокът на кислород към него намалява. Недостиг на въздух бебето може да изпита и в обратния случай – ако майката се е раздала прекалено в първия етап и за финала не са й останали никакви сили. За да не застраши здравето на своето мъниче тя трябва правилно да разпредели енергията си от началото до края.

Втора фаза на раждането – решителната атака
Този етап е много по-кратък, но интензивен и изтощителен, както за майката, така и детето. Силните изтласкващи движения на мускулите на матката и корема все повече притискат мъника и той се свива съвсем. Това му помага за най-трудното изпитание – преминаването през тесния малък таз. Тъй като главата е най-широката част от главата на бебето, тя търпи най-много промени – меките кости на черепа се притискат една към друга и затова малкото същество може да се появи на бял свят със силно сплесната глава. Тялото му също става по-компактно, като се свива гръдната клетка. И на този етап му помагат околоплодните води, които правят придвижването му по-лесно и безопасно. Успее ли да подаде главата с от родовия канал, мъникът вече е свършил най-важната част работата си. След това раменцата, ръчичките и останалата част от тялото му ще се появят много по-бързо.

След раждането – удовлетворението от успеха
Белия свят мъникът посреща със силен вик. Това е естествена реакция на организма му към рязката смяна на жизнената среда. До този момент бебето е живяло в пълна тъмнина и температура около 37 °С и изведнъж го лъхва истинки студ и ярка светлина. Но най-важното е, че този вик е резултат от първото вдишване на малкото същество – колкото е по-силен, толкова по-дълбоко са се разтворили дихателните му пътища. Благодарение на него лесно излиза и течността, която изпълва белите му дробове.

За да се успокои от новите впечетления мъникът се слага на гърдите на майка си. Там той усеща биенето на добре познатото му майчино сърце и утихва. Веднага след раждането бебето няма сили да суче, но няколко капки от буквално струящата от родилката коластра му дават живителни сили. Тя е богата на много ценни вещества, които укрепват имунната система на бебето, защитават го от инфекции и стимулират растежа му.

Постепенно мъника се освобождава от последните белези на живота в утробата. Акушерката го измива и прерязва пъпната му връв. Самият той започва да киха, за да прочисти нослето си от околоплодните води. След няколко часа защитната подутина около фонтанелата започва да спада, а главата му започва да възвръща нормалната си форма.

Постепенно всичките органи и системи на бебето започват да действат при новите условия – дишането се нормализира, сърцето променя своя начин на работа и вече поддържа самостоятелно кръвообръщение, а не както до сега от плацентата. С раждането си мъникът открива силата на сетива си. Те са съществували и до този момент, но едва сега детето вижда образи, чува ясни звуци и усеща ласкавото докосване на своята майка.