Понякога обаче, неусетно дори и за самите родители, желанията на мама и татко започват да се отразяват негативно върху живота на бъдещия им наследник. В стремежа си да му дадат най-доброто, много родители прескачат границата и се превръщат в строги наставници в живота на децата си. Добре знаейки грешките, които са допуснали, те инстинктивно се опитват да предпазят децата си да не ги повторят. Опитът им е помогнал да разберт кои ходове са печеливши и кои не и се чувстват длъжни да предадат житейските си уроци на децата си. В този смисъл, още преди да се е родил наследникът им, много родители вече са решили коя е подходящата професия за него и защо трябва да се занимава с нея. Например мама е осъзнала колко по-добре би било да беше завършила медицина и сега да е лекар вместо да работи свободна професия като преводач. В това си желание още от прохождането на мъника му с натрапва какъв ще стане и по какъв път трябва да върви. Татко пък от своя страна е осъзнал, че навремето е бил глупав и не е учил езици и затова още от ранна възраст повтаря на детето си, че трябва да знае много езици, за да успее в живота и да стане човек от него.
Прекалено големите амбиции на родителите се проявяват на различни равнища от живота на децата им. При някои случаи, още докато дечицата им са малки, амбициите се проявяват в стремежа да записват децата си на различни образователни курсове, на всевъзможни видове спорт, балет, танци, актьорско майсторство, пиано, маниакално да поддържат стилен външен вид на бъдещия наследник... В тези желания няма нищо нередно, стига да са умерени и да са съобразени с желанията на малчугана. Може да ви звучи невероятно, но дори и на 4-5 годинки детето вече се чувства готово да избира между неща, които му се виждат по-привлекателни пред такива, които го отегчават или стресират. На този етап намесата на родителите в избора на детето, разбира се, не само че не е грешна, но е и наложителна, за да му давата някаква насока. Въпросът е да не се превръща в маниакална форма на наставления и упътване в живота, защото още от ранна възраст детето може да загуби самочувствие и увереност в себе си.

Евентуалните проблеми и сблъсъкът родители-дете може да се прояви на по-късен етап. Тогава, когато започват да изкачат по-съществените моменти и пътят, по който детето тръгва, наистина ще има значение за по-нататъшния му живот. За съжаление, не са единици случаите, при които болни от амбициите си родители, буквално объркват живота на децата си и на тях им се налага да се лутат между собствените си желания и „правилния“ избор, който според мама и татко не бива да се подминава. Тежката дума, че детето трябва да стане лекар, счетоводител или адвокат може да е в разрез с това, което то си представя, че ще бъде.

Много често се случва детето все още да не е убедено и да не е свикнало да взема решения и затова да се довери на желанията на родителите си. То „не знае“, а мама и татко „знаят“. Когато вече започне да върви по избрания от родителите му път, тогава разбира, че не точно това са реалните му желания. В тези моменти на обърканост и несигурност, детето или се примирява и продължава по избрания път или се опълчва срещу родителите и започват семейните драми. Не е ли това загубено време и полу-провален човешки живот?

Психолозите са категорични – прекалено амбициозните родители възпитават неуверени и доста често провалящи се в живота си деца. Когато пораснат тези деца не са сигурни какво искат и често представата им е, че техните желания не са правилни и не бива човек да прави това, което иска, а това, което трябва. Стремежът на мама и татко да уредят живота на детето се е оказал задоволяване на собствените им желания и е олицотворение на начина, по който те се чувстват щастливи, а не детето им.

Макар че на теория много родители разбират колко неправилно е да се прави всичко това, на практика доста от тях го правят – да грешат в желанието си да изградят перфектния живот на своя наследник. А колко простичко би могло да бъде – щастливото дете е това, което има подкрепата на родителите си в това, което самото то си е избрало да прави.