Родители – деца – взаимоотношения

Между родители и деца се появи една особена пукнатина.

Авторитетът на родителя отиде на кино, а самият родител се занимаваше с въпроси по физическото оцеляване на семейството, та възпитателната работа отиде на заден план. Цепнатината в отношенията се превърна в бездна.

От естествен идеалист младият човек се превърна във върл консуматор с недобра ценностна система. Проблемите се умножават.

Децата станаха особен вид социопати и се затварят все повече в себе си.

Всъщност, всичко относно възпитанието на детето се свързва с неговото физическо оцеляване, а то има нужда от съвсем други неща. Неща като обич, заинтересованост, прекарване на свободното време с него. Детето има нужда от кумир и пример. То съвсем естествено ги търси в най-близкия кръг - семейството, но много рядко ги намира! С времето детето се отчуждава и по един естествен начин се настройва срещу родителите, а след това бунтът е неизбежен. Тогава започва онази война, която е най-разрушителна и опустошителна от всички войни, защото убива уважението, вярата в по-големия и по-мъдрия... Тази война завинаги сваля от пиедестала героя, наречен родител и вместо детето да последва неговия път, често прави точно обратното.

Много често един ваш неприятен жест може да се запечати в съзнанието на детето и да остане там като трънче за цял живот, а от това да произлязат действия и мисли, за които дори и не предполагате! Обичайте и УВАЖАВАЙТЕ децата си! Бъдете техни приятели, а не господари! Лесно можете да налагате нещата със сила, но... до време!

В семейство, в което има чести конфликти, нравствено-волевата страна на детето силно се травмира. От тях израстват деца характеризиращи се с разпуснатост, нечестност, нежелание да учат и преодоляват трудностите, недоброжелателност, безотговорност. При родители, в чиито отношения равнодушието, недоверието, грубостта, пошлостта и безсърдечността са основно отношение, у децата се потискат, а понякога съвсем се загубват светлите идеали за любовта и приятелството. Следва да помним, че детето започва да разбира духа на взаимоотношенията в семейството твърде рано. Резултатите от изследванията показват, че още на 7-месечна възраст то долавя характера на вътрешносемейните отношения и интуитивно чувства с кого как да се държи.

Вътрешносемейните отношения отразяват духа на семейството. И точно този дух е главната сила, която влияе върху формирането на детето като личност. Съществува пряка връзка между нормалното психическо и нравствено развитие на детето и атмосферата в семейството. Известно е, че колкото по-малко топлота, обич и грижа получава детето, толкова по-бавно се оформя като личност. Недостатъчното внимание и недостатъчно честото общуване между родители и деца дори предизвиква у детето сензорен глад /незадоволеност на усещанията и инфантилност на личността /несъответствие между степента на личностно развитие и реална възраст/.

 В тази възраст е много характерна т.нар. Криза на самооценката (те са критични към другите и живеят с мисълта, че същият критичен поглед на околните е отправен и към тях). Самооценката е ниска и това може да е свързано също с по-ранното или по-бързото настъпване на пубертета.

Ако в пубертетната възраст преобладава стремежът на учениците да бъдат като възрастните, то в ранното юношество – да бъдат оригинални, да изявяват своята индивидуалност. ТЪРСЯТ ИДЕАЛ и го намират в различни насоки, като мода, алкохол, цигари, сексуални връзки, референтни групи.

Тяхната вяра става лична.

Тяхната вяра е емоционална.

По-уязвими са към различни изкушения.

Много се интересуват от собствените особености и от собствения външен вид.

Търсят начини за социално самоутвърждаване.

Опитват се да намерят своето място в обществото.

Определяне на референтната група: Пред юношите стои и друг въпрос не по-малко важен от въпроса "Кой съм аз?". Това е въпроса "С кой съм аз?". Приемането от връстниците и идентификацията с групата е най силно изразената социална потребност през юношеството а именно потребността от принадлежност. За юношите потребността от приемане от връстниците значително превишава потребността от самоуважение. Учудени от този факт родители и учители задават въпроси от типа: "Как не разбираш, че те се възползват от теб?" или "Как може да позволяваш да се отнасят към теб по такъв начин?". Но възрастните просто са забравили колко е важна за юношата потребността от приемане. В тази връзка, основната задача за тийнейджърите е намирането или сформирането на удовлетворяваща потребностите референтна група. Всички останали задачи на възрастта са свързани или произтичат от тази потребност.

Развитие на самоопределянето: Самоопределянето на юношата много прилича на меренето на дрехи. За съжаление, някой от тези костюми създават несимпатични, даже опасни "силуети" за поведение и изява. Тук авторитарна намеса е немислима, но е необходимо да се помогне на младия човек, в неговата ориентация и адаптация в съществуващите условия.