Дневник на моето ангелче...Ванко

01.10.2009 - Ванко се роди и от този ден всеки ден започнах да си вписвам по-интересното от деня не само на сина ми, но и в живота ни като цяло. И ето така се постави началото на моя дневник...

Ден 1 - 01.10.2009 

Днес в 11.55ч се роди Ванко тежащ 4.6кг и дълъг 56см. Много тежко раждане в резултат на което той имаше счупена ключица, асфиксия, високи левкоцити и други, които по-късно четох от подробната експертиза. Вечерта бебко замина за Ловеч да го лекуват, беше ми много мъчно, много плаках, липсваше ми първото държане на бебко.

Имах много шевове и болки, не можех да сядам, всяка фирбра от тялото ми ме болеше, защото раждането беше естествено и никой не беше видял големия плод в мен. Вдигнах температура.

Много ме боли, не мога да сядам, само лежа и кръвоизлива не спира.  Вдигам температура

Следобед дойдоха Ничето, мама, кумата и дъщеря й да ме видят. Много плаках - хем от щастие, че си имам бебче, че ги виждам, хем от мъка, че малкото ми ангелче е далече от мен в недобро състояние на здравето. Ничето плака с мен.

Ден 2 - 02.10.2009

Мисля си за Ванко непрекъснато и сърцето ми се къса, както и болката ме разкъсва. Така искам да си го гушна и да си го цункам. Ничето и мама бяха в Ловеч да го видят и да занесат памперси и после дойдоха при мен. Толкова си ги обичам. По-късно вечерта дойдоха кумовете на свиждане в Луковит. 

Ден 3 - 3.10.2009

Положението е все същото - болка и тъга

Ден 4 - 04.10.2009

Неделя е. Сама съм и ми е адски мъчно.

Ничето прави ремонт в апартамента /купихме си жилище с кредит от банка ДСК и ще го изплащаме 20 години/. Чакам ги с мама следобед да дойдат при мен.

Ден 5 - 05.10.2009

Днес е рожедения ден на любимия ми рок вокал Джони Джоели /на него съм си кръстила и сина :)) / Днес ме изписват от Луковит. Прибираме се в Червен бряг и после отиваме в Ловеч при Ванко само да го видя, той е в кувьоз и със система. Не мога да го кърмя, а имам кърма - просто не е при мен, а аз не мога да остана в Ловеч, защото само лежа.

Ванко ме позна по гласа и изплака.

На връщане минахме през Плевен и пихме кафе - малко по-спокойна съм, но болките са непоносими.

Всяка вечер с Ничето си говорим с часове за Ванко.

Ден 6 - 06.10.2009

Нищо особено - моето лошо състояние,  ремонта на апартамента и липсата на ангелчето ми.

Ден 7 - 07.10.2009

всеки ден звъним до Ловеч до неонатологията за да получаваме информация за Ванко - от любезния екип научавам как е той и как се подобрява.

Всички в къщата много се грижат за мен и ми съчувстват за тежкото раждане и малкия.

Ден 8 - 08.10.2009

Днес съм малко по-добре, ставам, а и Ванко върви към по-добре.

Ден 9 - 09.10.2009

Кърмата ми започва да спира.

Денят е неспокоен и изнервен.

Ден 10 - 10.10.2009

И днес не е по-различно от вчера. Почти нямам какво да напиша освен че ми е тъжно и че ми се плаче. Много искам да си гушна и целуна милото ми малко ангелче. Нямам търпение да го видя.

Ден 11 - 11.10.2009

Днес ходих до апртамента да видя как става. Става бавно, но хубаво. Доста пари отиват, но ще си живеем самостоятелно и уютно.

Времето застудява.

Ден 12 - 12.10.2009

 Днес заминах за Ловеч и ще остана 5 дена до изписването на Ванко, който е по-добре. Все още имам болки.

Държах Ванко за първи път - плаках от радост, а той е толкова малък и сладък- същинско ангелче. Храни се през 3 часа. 

Ден 13 - 13.10.2009

 Ванко засука за първи път, но аз нямам достатъчно и той е недоволен, защото е гладен. Тук в Ловеч всички много го обичат и му се радват. Къпят го сутрин.

Еххх - бях стигнала да пиша до дата 14.11 но внезапно всичко се изтри и сега трябва да почвам пак отначало. т.е от 14.10  много ме е яд..... 

Ден 14 - 14.10.2009