Днес все по-често срещано явление са разглезените и невъзпитани деца. И това сякаш се приема като напълно в реда на нещата. Всички наши усилия да възпитаме детето си добре отиват на вятъра. Но все пак броят на родителите, които се опитват и надяват да възпитат Човек се увеличава.
Ако и вие сте от родителите, които наливат „от пусто в празно“, то най-вероятно ви е нужен различен подход към малкото човече за неговото възпитание. Ето няколко идеи, които биха ви били от полза:
* Пробвайте да се разберете по-спокойно с детето си, вместо да бъдете стриктни и твърди. Но това не означава да го оставите да прави каквото иска, запазете авторитета си пред него, така ще спечелите уважението му.
* Опитайте се да минимизирате честите забележки и караници. Не се усещаме, че докато се опитваме да бъдем твърди, можем да затвърдим в него чувството, че не го обичаме. Нека моментите, израз на ласки и обич са повече отколкото тези на караници.
* Научете се да говорите спокойно и естествено с детето си като с равен. Не наблягайте само на нещата, които имате да му кажете вие, но също и изслушвайте какво има да сподели с вас.
* Трябва непрестанно да си припомняте, че от критиката няма никаква положителна полза. Тъкмо обратното, може да накара детето да си изгради една отрицателна самооценка. Наблегнете на положителните методи, с които да промените държанието му.
* В никакъв случай не се изтървайте и не го сравнявайте с други деца. Особено по негативен или унизителен начин. Вместо това му покажете добрите му страни и ги оценете.
* Нека има ясно очертани граници, които е важно и да се отстояват. А също не трябва в никакъв случай да променяте едно правило, веднъж станало правило, то завинаги остава такова, без изключения.
* Не трябва да има противоречия между родителите, относно дисциплината на детето.
* За да успеете в тази нелека задача, каквато е възпитанието, не трябва да прилагате агресивни методи. По-добре замълчете и му дадете да разбере, че с поведението си ви е обидило, отколкото да го мъмрите постоянно.
Най-важното, което трябва да запомните е, че някои неща в живота детето ще научи от опит. Няма смисъл да го товарите и насилвате. Когато дойде моментът, то само ще се научи. А вие трябва да сте там и да го подкрепите, когато има нужда от вас.
И като финални думи: някои неща не стават чрез наказания и мъмрене, но пък всичко може да се промени, чрез търпение и любов. Както казва една известна поговорка, „благата дума железни врати отваря“, това важи и за децата. След като се поуспокоите и вникнете в душевността на детето си, може би ще успеете да го промените и от нервно и невъзпитано, ще стане добричко и по-спокойно.