Бебето, което искаме, но все не идва

В последните години все по-често се заговори за стерилитета, може би провокирано от нарасналия брой жени не можещи да имат бебе. Един от основните фактори е непрестанния стрес, в който живеем. Динамиката и изискванията на реалността, ежедневните битки за оцеляване и доказване, имат пресираща роля върху възпроизводството. Размяната на половите роли и свръх амбицията за доказване в бизнеса. Много жени сякаш загубиха своята мекота и женственост от желанието си да „станат мъжко момиче”, развиващи поведение, изискващо агресивна готовност. Това определя нагласата на жената в различна посока. Тя е в борбена позиция и „запълва” себе си с личностно реализиране. Характерната мекота, отстъпчивост и нежност в поведението отстъпват пред другия образ. Колкото по-голяма е една страст, съответно по-голямо количество психична енергия е вложена, толкова по-силно ще подтиска тя всички останали чувства и жизнени съдържания. Всяка една крайност носи в себе си някаква ”липса”. Хармонията и балансът звучат простичко, но сякаш трудно ги използваме за себе си, неусетно ги изпускаме под напиращите изисквания на отговорностите в ежедневието. Психичната сексуалност също има своето значение при безплодието и отношението на жената към любовта. От една страна физическото сливане й носи удоволствие, а от друга е първият акт на майчинство. Това означава жената психически да е съзряла за майчинството и да е интегрирала истински своята женствена мекота. Може да има външна красота, но зад нея да се крие твърдост, незрялост и тревожност. Могат да се откроят женското даване и вземане, готовността за приемане и поемане. Може да се види желанието самата тя да бъде обгрижена, нежната майчинска нагласа към „мъжа-дете” или женската еротична готовност за приспособяване и агресивна самостоятелност. Тези символични компоненти имат влияние върху репродуктивната функции, когато балансът е нарушен. Също толкова важно е жената психически да е пораснала, да не е още малкото, кокетно момиченце на татко. Тя трябва да може да си позволи да забременее психически, а след това телесно. Богата е гамата от психични фактори, играещи роля в проблема със зачатието, те се комбинират и дават своя израз в тялото. Говорейки за психологическите предпоставки за проблема на зачатието, аз визирам, че те са част от несъзнаваното. Съзнанието игнорира истинската причината, изграждайки защитен механизъм пред осъзнаването и чрез образуването на симптома-безплодие. От къде идва тази съпротива е истинската причина, която психологията търси, когато лекарите не са дали обратна връзка за сериозна органична невъзможност за забременяване. Всеки симптом си има своя обратен път.  Осъзнаването му премахва проблема. Психиката и емоциите са нашето най-силно оръжие, чрез тях във всеки миг в живота ни може да настъпи позитивна промяна.

 

Магдалена Ангелова, психолог в Център Емпатия за хармония,баланс и психотерапия