Блог

Майка орлица

• от

Майка орлица

Майка орлица е събирателен образ на всички жени, които прекаляват непрестанно да обгрижват, закрилят и напътстват детето си. Къде е границата между добрите родителски грижи и прекаленото закриляне, която майката орлица преминава?

Възможно ли е любовта, ласките, вниманието, грижите да са вредни за детето ни? - Възможно е! Когато са в повече, грижите за нашия наследник се превръщат в опасни за развитието на характера му. Както и за нашата нервна система.

Майка орлица


Майка орлица не е термин, а нарицателно, което решихме да използваме, за да опишем правилно този сорт родители. Нека дадем някои примери, за да покажем какво се има предвид под „майка орлица“:

  • Добрата майка дава съвети на детето си как да се справи с нещо. Майката орлица му показва какво да прави всеки път, когато то трябва да свърши нещо.
  • Добрата майка налага норми на поведение на детето си, например – да не се лигави. Майката орлица прави забележка на детето и на околните всеки път, когато се наруши правилото.
  • Добрата майка е загрижена и помага на детето си, когато то не се справя в училище. Майката орлица от сутрин до вечер мисли за това, ходи да говори с учителите, драматизира създалата се ситуация, вместо да я възприеме като нормална.
  • Добрата майка оставя детето да играе на площадката с останалите деца. Майката орлица следи всяко негово действие и му се кара да внимава и да не вземе да падне, да бяга по-бавно, да не се катери, да не се люлее силно на люлката.

Майка орлицаМайката орлица често преувеличава проблемите на детето си. Тя живее с мисълта, че то има постоянна нужда от нея и не може да се справи с нищо, ако тя не е до него и не му помага. Този сорт родители живеят в непрестанен страх, че нещо може да се случи, че детето го грози опасност, че те са единствените хора на земята, които му мислят доброто и ако не е до тях, детето не е в пълна безопасност.

Много съвременни родители страдат от непрестанен страх нещо да не се случи на детето им. Това ги кара да се превръщат в прекалено, дори болезнено загрижени, неосъзнавайки колко много вредят на детето си. В резултат на това детето не е самостоятелно и често е плахо. Всяко негово действие се следи и наставлява, а то знае, че трябва да има разрешение за най-елементарни дейности. Всява му се чувство на стрес, още преди да се е научило само да разпознава опасностите.

Американски изследователи твърдят, че засилването на тази черта в много родители се дължи на медиите и киното.
Странно, но факт. Причината е, че новинарските емисии и вестниците отразяват всякакви страховити истории, след които ние не спираме да живеем в страх, че може да ни сполетят и нас. България, въпреки всичките й недостатъци, далеч не се нарежда сред най-опасните държави в света.

Съвременният начин на живот категорично сочи, че трябва да сме много загрижени и внимателни родители. Свръх грижите обаче са безполезни и вредни.

Преди няколко години американката Ленор Скенази стана известна с прякора „най-лошата майка в САЩ“. Причината е, че тя позволила на деветгодишния си син Изи да се прибере до вкъщи сам  с метрото в Ню Йорк, което е едно от най-големите и натоварени в света.  Дала му  20 долара и монети за телефон, в случай на опасност. Детето се прибрало невредимо и се чувствало адски гордо с героизма си. След това Ленор разказа историята си, за да защити тезата си, че родителите не трябва да са прекалено обсебващи, а да оставят детето да расте свободно и щастливо. Тази история й спечели медийна популярност и хиляди противоречиви мнения.

Малко са родителите, които биха се решили на тази смела и малко безразсъдна постъпка. Важното е да извлечете поуката – не ставайте обсебващи майки орлици, а оставяйте децата си да имат лично право на избор, да се развиват самостоятелно и да се сблъскват с трудностите в живота.
Майка орлица
Защо не бива да сме майки орлици?

  • Последиците от такова възпитание са по-лоши, отколкото повечето хора подозират. Вредите са преди всичко за децата:
  • Не развиват достатъчно способността да се грижат сами за себе си. Живеят с мисълта, че друг трябва да се погрижи за проблемите им.
  • Стават егоисти и не зачитат околните. Чувстват, че са центърът на света и не се досещат за нуждите и чувствата на околните.
  • Изпитват неувереност да вършат нещата сами. Непрестанно имат нужда от наставления.
  • Често обвиняват другите за несполуките в живота си.
  • Не достигат емоционална зрялост и стабилност.

Майките, които прекаляват с обгрижването, също носят своите последици:
  • Стават прекалено нервни и напрегнати.
  • Изпитват чувство на самота, когато детето порасне.
  • Преживяват тежко периодът, когато детето реши да вземе живота в ръцете си.
  • Понасят по-тежко провалите и трудните моменти на детето, отколкото самото то.

Всеки родител трябва да се научи да намира границата между добрите грижи и здравословната любов и моментът, в който методите ни за възпитание стават вредни. Не е толкова трудно да го постигнете, но е изключително важно. Просто се замислете какво самите вие искахте от родителите си.