ПЪЛНА ЛУДНИЦА

Ето го денят Х - 22.10.2009. Цели девет месеца чаках този момент. Всъщност, незнаех точно какво чакам. Всички казваха, че ще ставам батко, и че на мама в коремчето има бебе. Гледах как на мама коремчето расте все повече и повече с всеки изминал ден, месец, и се чудех какво точно става там....Там имало бебе? Е добре де, защо не го виждам? Длъжен съм да проверя......Все повдигах блузата на мама, но така и не видях бебе...а корема расте ли, расте.... А аз целувах бебчо всеки ден и му казвах, че го обичкам, за да е спокоен там вътре....

Днес леля докторка извади бебето от корема на мама. Вече си имам малко братче- Кристиян. „То е мойто братче. Никой няма земе го.” Мама е в болницата, а аз все още не мога да осъзная какво става. Когато отидем да ги видим питам: Къде е бебето? То спинка сега, казва мама. А аз искам да го видя.... да го цункам...Девет месеца го целувах през корема на мама, сега искам целия да си го нацелувам и да му се радвам!

Минаха цели пет дни. Дойде денят, когато мама и бебето ще си дойдат в къщи. Появяването на Криско на бял свят съвпадна и с моето по-продължително боледуване, та се наложи да разваля плановете на мама. За капак на всичко навън върлува грип....и може да си постоя доста време в къщи! От тук започва и пълната лудница, за която мама пише в момента! Знам, че не сме единствените, но все пак.....момента е такъв. В момента, в който се прибрахме от болницата аз влязох в „акция”- сега ще си наваксам пропуснатото. Започнах да гушкам и целувам бебчо. Толкова му се радвам, а само чувам: ” Не го пипай по лицето, само по ръчичките! Недей да го пипаш, той спи!” Защо? Аз пък искам да го цункам по главичката. Разпищявам се. И естествено, си правя каквото искам! Събуждам го. Започва да плаче и той-на втори глас! Кой по-напред да успокояват? Бебо или мен?

Решавам, че не ми се обръща достатъчно внимание /бел. на мама: абсолютна лъжа/ и изсипвам и разхвърлям играчките из цялата къща, и започвам да беснея. Мама, баба, тати....всички викат по мен! Пищя! Пак го събуждам! Мама вдига кръвно! Какво ще ни прави? А се очертава доста време да си постоя в къщи....Тежко и горко и на мама! Да увеличава дозата на лекарствата за кръвно!

Обяд! Най-сетне заспиваме и двамата. Това му е хубавото, че вече съм по-изморен и като легна-заспивам веднага!

Ех, какви са ангелчета-казва мама. Ангелчета, ангелчета.....ама само докато спят.:) Този път Криско събужда мен. Пак е гладен. Започвам да мрънкам /не съм си доспал/. Я той пие мляко! Искам мляко! Искам мляко! Искам млякооо! Докато пия искам да галкам мама по косата. Още 5 мин спокойствие за мама. Представяте ли си след някой и друг месец- аз от едната страна държа в една ръка шишето с мляко, с другата-мама за косата, а от другата страна Криско-по същия начин. Изпивам млякото… и лудницата започва отначало!!!

P.S. Забравих да кажа, че помагам на мама и тате да го къпем вечер. Особено съм добър в разливането на водата извън ваничката. И пак започват едни викове едно чудо...Какво толкова съм направил?