Истинският кошмар

Раждането,ммммм дааааа.Страшен момент.Преживях най-големия ужас. На 12.09.09 в 4:30 сутринта се събудих да ходя до тоалетната, излизайки от спалнята водите започнаха да ми изтичт. Нямаше край, но към 5:00 започнаха да спират.Навлякох една рокля набързо и потеглихме към болницата.Там докъто ме запишат и извършат разни процедури стана 6:30.Казаха на мъжът ми да доиде към 8:30-9:00ч, а мен ме заведоха в предродилна зала. Към 7:00 болките започнаха и към 7:30 вече бах в родилна зала, тогава ужасът започна.Всички викаха напъвай,е как да напъвам когато въздух не ми достигаше.Акушерката бъркаше с двете ръце в мен сякаш не бях живо същество,а някаква хралупа.Усещах как се разкъсвам ииии накрая блаженно отпускане-моят малък Ивчо се появи на бял свят в 8:40ч.Ами после претърпях доста шевове и тях усещах, а мислех, че съм приключила с болките, но те все още предстояха.Зашиха ме най-накрая и хайде към следродилна зала.Предстоеше ми първото ходене по малка нужда, ами сега.Отново кошмар,щипеше ужасно,падаха разни парцали от кръв (лохия). Накрая към 17:00 ни заведоха всички жени които бяхме родили по стаите.Тогава ми донесоха и моето съкровище.Когато го взех разбрах че всичко е имало смисъл.Когато разказах на майка ми колко ме е боляло,тя ми отвърна че от тук нататък ще ме боли още повече:за всяка негова сълзичка, за ожуленото коляно и за още изненади които живота ще ни сблъска.Надявам се да се справим със всички неприятности и после с усмивка да си спомняме за тях.