Ревност при децата

От своите скромни година и осем месеца опит с две деца вкъщи стигнах до извода , че съперничеството при децата не е провокирано нито от родителите ,нито от едното от децата,което например се изявава като лидер , защото в нашия случай водеща фигура  няма. Но ревност и почти нетърпимост една към друга понякога има . Може би е особеност на характерите. При все че се опитваме да запазим спокойствието в обстановката и исканията на двете да бъдат удовлетворени.Но отново има спор за една и съща играчка,за двете ръце на мама,които за съжаление са само две и не могат  да даряват отделни прегръдки и то едновременно.Вероятно с течение на времето ,когато ще имаме добра обратна връзка с децата, в смисъл те ще умеят да говорят и разбират добре ,нещата ще бъдат овладяни от нас,поне до толкова че да не се стига постоянно  до истерични крясъци.Но може и да не успеем.А ако можеха да разберат,че като си подадат ръка или се прегърнат колко по-лесно ще върви играта!