Т.нар. "преносване"

Искам да кажа на всички бъдещи майки, които също като мен не са добре информирани относно опасностите около предстоящо раждане - при мен  именно защото ми  беше първо дете и не ми се е налагало да знам чак толкова.

Прекарах една толкова лека бременност, че ако не бяха килограмите нямаше да се отрази че съм бременна. Беше ми определен термин 10.12.2008г. Наближаваше денят, а признаци нямаше. Гинекологът ми все по-често взе да говори за "преносване" и ако не се роди до еди-кога си ще те вкараме в болницата. Не исках и да чуя. Но накрая сестрата ме убеди от ползата да вляза в болницата с думите "Престоят ти там ще ти е най-малкия проблем". И все пак до последно си мислех че няма ад ми се случи нищо ако си стоя вкъщи и бях решена да го направя ако не бяха околните. 

Така влязох в болницата на 10.12.2008г. без признаци че ще раждам. Единственото което ми правеха беше да слушат тоновете на бебето. Нищо друго. Умирах от скука и така на 13.12.08г. отново без да се подсказва раждане се примолих да ме пуснат за малко от болницата. Излязох, изкъпах се, разходих се, купих подаръци за предстоящите коледни празници и се прибрах, но в болницата. И добре че го направих. Защото веднага след това ме сложиха на апарата да слушат тоновете - стоях повече от обичайното и заподозрях че става нещо. Докторът след 1 ч. и 20 мин. на апарата ми каза че чака колегата си от нощната смяна за да се консултират уж, но почти сигурно било че ще ме оперират. Плодът започнал да губи тонове. И така веднага след това бях упоена, оперирана и оказала се със син в ръце - съкровището Александър.

Това е и моят съвет, да се доверяваме по-често на лекарите, защото ако както бях решила да не ги слушам, не искам и да си мисля какво щеше да се случи ако си бях останала вкъщи и Алекс беше изгубил наистина тонове както е бил увит и в пъпната връв няколко пъти.