Блог
Страхът на бебето от познати и непознати
•
от
desitab
•
Здравейте, мамита!
Имам дъщеричка на 7 месеца, казва се Евелина и благодарение на опита и инфото, което се обменя тук-растем и си се гледкаме щастливи заедно с тати.
Регистрирах се доста преди да напиша тази тема, но досега не съм писала. Личния ми опит и сблъсъка с някой ежедневни провокаций от страна на едната й баба отприщи надигащото се в мен желание да й обясня някой неща, разбира се подплатени с примери, чужд опит и научни статии. Ще се радвам да прочета и вашите коментари.
А сега да се върна на темата, която е актуална при нас, а именно "Страхът на бебето от познати и непознати..."
Един хубав слънчев ден преди 2 месеца, бяхме на гости при баба и дядо. При нашето пристигане в тях, те се затичаха и по точно баба й се втурна да ми я взима от ръцете и Ева се разпищя уплашено. Разбирам тяхото желание да се порадват на внучето си, но при положение, че живеем отделно от тях и се виждаме веднъж седмично реакцията на дъщеричката ми беше напълно нормална и адекватна според мен. След като още не бе огледала обстановката (различна от домът ни, с който е свикнала) тя се уплаши, т.е някой й отнемаше сигурността от познатото и го заменяше с несигурност. И от тогава всеки път, когато не я изчакат да се адаптира към обстановката тя реагира по същия начин-плаче много детето.
Съответно чувам куп реплики как детето ми било необщително и страхливо, как трябвало да свикне и да го оставям при тях докато плаче,което не позволявам разбира се и, което освен че ме наранява, ме и обижда и е неправилно да се твърди (като всяка горда майка-"моето гардже е най-....." ;)))). Та с тати ги караме да я изчакат да се поотпусне без да я притискат и то детето след 10-15 мин. като наблюдава как общуваме с тях, няма нито плач нито нерви, радва се, играе. Но те са хора на възраст и това не им харесва и се почва един спор... "Детето на съседката така... това на колежката иначе..." Не мога постоянно да обяснявам едно и също, а те вечно да мрънкат неразбиращо, защо внучето им така реагира нали те са му баба и дядо и защо е това цялото изчакване да свикнело...?!!!
Вие как преодоляхте този страх и най-вече как веднъж завинаги оборихте тяхното недоволство и неразбиране?
Ще очаквам мненията ви, надявам се темата да ви хареса,
Поздрави,
Десита
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.