Блог
Сгреших за епидуралната упойка
•
от
Елисавета Костова
•
Страхът ми от раждането на малкия ми син растеше с приближаване на термина. Нищо по-нормално разбира се, обаче отдавна не съм на 19 г. и ... фантазията ми раждаше куп глупости. Това не бе първият ми опит да имам второ дете. По време на бременноста много мислих къде, как да родя - в коя болница, мога ли да родя във вода и т.н. Много четене, питане. Отказах се от идеята за планирано секцио. Оставаше да си подсигуря ясните мисли и реакции по време на раждането, за да виждам, че бебчо е добре. Разрешение на въпроса ми се видя епидуралната упойка. Прочетох, каквото можах за нея и реших да ми я сложат. ТОВА БЕШЕ ГОЛЯМА ГРЕШКА! Попаднах на много некадърен анастезиолог, който близо час в най-силните и най-начесто контракции ми бъркаше в гръбнака! Не успя дори след 2-3 кратни опита (два опита помня, но може и три да са били) да я сложи както трябва и тя да си свърши работата. Отидох да родя, ходейки до родилната маса (от епидуралната упойка изтръпва всичко от кръста надолу!), подкрепена от лекарите, скупчили се около мен в последния час! Нямаше го изтръпването, когато ме шиха, всичко си беше "на живо"! За допълнителните болки освен това платих 200 лв. (държавна такса, не кометирам тук) и думите на д-ра: "ти ще си тръгнеш и няма да си платиш (?!), а аз не мога да чакам да ми ги изплащат от Здравната каса". Ниско са паднали някои медици!
Мислех, че след няколко месеца болката в зоната - талия - опашна кост ще премине. Обаче не стана така. Повече от 5 мин., ако съм наведена, започват болки, едва се изправям...
Моят опит за тази упойка е горчив. Ако някоя бъдеща мама се пита: "да" или "не" за епидуралната упойка, нека да го направи много, много пъти и в КРАЕН случай да се реши на тази стъпка.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.