Жена

Мамо, защо плачеш? - попитало майка си едно малко момче.
- Защото съм жена? - отговорила му тя.
- Не разбирам – казало детето.
Майка му го прегърнала
- Никога няма да разбереш.

Малкото момче попитало баща си:
- Защо мама плаче сякаш без причина?
- Всички жени плачат без причина – отвърнал бащата.

 Момчето пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.Затова попитал Господ:
- Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил:
- Когато създавах жената, я направих специална.

Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.

Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.

Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват, и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без
да се оплаква.

Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки
всички обстоятелства дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от
неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.

И накрая й дадох сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

Виждаш ли, сине - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които носи, не във фигурата, която има, или в начина, по който сресва косите си.

Красотата на жената е в нейните очи, които са пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава.*